Пирамидата на бог Слънце
- Автор: Май Карл
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калпазанов»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:
Сега бе станало ярко и светло, дори в моя сън. Знаех, че не сънувам, и въпреки това имах усещането, все едно сънувам. Кой ли бях и къде ли се намирах? Не дишах и все пак всичко беше дихание! Не се движех, но в мен се носеха хиляди и хиляди вълни на безкрайно щастие. Очите ми бяха затворени и въпреки това виждах около мен непонятни великолепия. И внезапно се сдобих с крила. Полетях. Накъде? През вечността! Докато се уморих и потърсих място, където да отдъхна. И го намерих, намерих отново мястото на земен покой в царството на вечността. И къде се намираше то? В съня, в дълбокия, дълбокия сън. Спуснах се към него и… отворих очи.
Слънцето стоеше вече в средата на предобеда и около мен всичко бе светло и топло. Шумът на деня се донесе горе до мен. Чувствах се укрепнал и свеж, както не се бях чувствал от дълго време насам. Станах и излязох на открито на покрива. В двора долу бяха оседлани камилите на Устад. Него самия не видях. Вляво отсреща нашите коне пасяха по планинското пасище, което граничеше с комплекса на руините. Езерото проблясваше в лазурносиньо. Жителите на дуара щъкаха оживено — заради пътуването на Устад. От моята тераса ред стъпала водеха към пътя за камбаните, който се спускаше до нивото на градината. Там бликаше извор, край който господарят на Високата къща бе заградил кръгъл басейн за къпане. Една такава баня ми се стори много полезна. Слязох бавно по баира и намерих вратата към водата отворена. Как само освежаваше тя, сякаш придаваше на тялото двойна сила!
Когато свърших, се поразходих по меката трева до нашите коне. Каква радост, когато ме разпознаха! А като си тръгнах после, поискаха непременно да ме придружат и трябваше много настойчиво да им втълпя, че сега не го желая. Вървейки през градината към двора, минах край кухнята. Вратата беше отворена. "Весталката" ме видя, излезе, плесна удивено ръце, че направо излющя, и извика:
— Машаллах, ти вече не спиш, ефенди! Цялата къща трябваше да се движи безшумно, та да не те събуди. Как само те обича нашият Устад!
— Къде се намира той сега? — осведомих се аз.
— В стаята си.
— А ага Сибил?
— Седи с внука си в аркадата. Аз половината нощ пекох хлябове и месо, за да приготвя провизии за пътуването за Исфахан. Но въпреки това намерих време и за теб. Знаеш ли, ефенди, какво помолих Устад да ми донесе от големия град?
— Е?
— Една казавайка[26]!
При тези думи лицето й засия в явно, но по моему болнаво блаженство.
— Казавайка? — попитах. — Откъде ти е известна? Такива неща тук изобщо не се носят!
— Видях я, когато още готвех с татко при шах-ин-шаха. Руските мадами ги имаха. И аз трябва да имам една такава! В червено и синьо, жълто и зелено. Така красиво ще изглежда на факелна светлина.
— Факелна светлина? Хм-м! Мислех, че винаги ходиш в бяло?
Тя слезе напълно по стълбите, приближи до мен, сложи тлъстата си ръчица върху ръката ми и каза с благоговейна доверчивост:
— Да, винаги бяло! Ама сегиз-тогиз и шарено, много шарено! То ми отива по-добре, много, много по-добре! Ашикът[27] също ми го казва!
— Ти имаш възлюбен, Пекала?
Тя се изчерви до цвета на персийски мак, възприе тайнствен тон и ми нашепна:
— Доверявам го само на теб, ефенди, единствено и само на теб! Това е дълбока тайна. На мнозина вече ми се е искало да я кажа, ама все съм се страхувала, че ще я издадат. Но твоето сърце е изпълнено с толкова радушие и доброта, че сигурно няма да я избъбриш на други. Едно благородно женско сърце непременно трябва да си има някое благородно мъжко сърце, което напълно да го разбира. Тифл е едно мило, послушно дете, наистина, ама да схване благородното женско сърце не умее!
Тя ме гледаше така разтопено и "благородно", че цялата работа щеше да ми се стори много забавна, ако нямах неясното чувство, че стоя пред може би много важно откритие. С психически неустановените особи винаги трябва да се процедира с предпазливост. Ето защо отговорих по обичайния си дружелюбно-сериозен маниер:
— Кажи ми, Пекала, какво трябва да разбира у теб едно благородно мъжко сърце!
— Три неща. Първо, че може да ми се има доверие. Второ, че може да се разчита на моята мълчаливост. Трето, че не желая вечно да си остана готвачка! Стана ли ти ясно, ефенди?
— Напълно!
— Знаех си. Ти си по-разумен от хилядите други мъже, дето не разбират благородното женско сърце. Затова си знаех, че мога да споделя с теб всичко, всичко, което пред повечето хора премълчавам.
— Пред повечето значи! Това е много предпазливо от твоя страна! Сега ми кажи преди всичко от кого всъщност научи това за "благородното женско сърце"?
26
Казавайка — полско наметало с ръкави за жени — б.а.
27
Ашик (тур.) — възлюбен — б.а.