Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
– Добр си се справл. „Добре си се справила.“
Той посочи дрехите ѝ. Тя кимна.
– Справям се отлично.
– К нов насник? „Как е новият ти настойник?“
Холгер Палмгрен видя как лицето на Лисбет помръкна. Изведнъж тя присви устни. После го погледна невинно.
– Той е окей… Знам как да се оправям с него.
Веждите на Палмгрен се свиха въпросително. Лисбет огледа столовата и смени темата.
– От колко време си тук?
Палмгрен не беше вчерашен. Беше получил удар, не можеше да говори нормално и да координира движенията си, ала съзнанието му бе напълно ясно и вътрешният му радар веднага усети лъжливата нотка в гласа на Лисбет Саландер. През годините на познанството им бе разбрал, че тя никога не го лъже в очите, но и никога не е напълно искрена. Сега лъжеше, като му отвличаше вниманието. Явно имаше някакъв проблем с новия си настойник. Това не изненадваше Холгер Палмгрен.
Изведнъж усети дълбоки угризения. Колко пъти бе мислил да се свърже с колегата си Нилс Бюрман, за да се поинтересува от положението на Лисбет Саландер, но не го стори. И защо не направи нищо по повод обявяването ѝ за лице, което не може да се грижи само за себе си, докато все още бе здрав? Знаеше защо – просто не искаше да загуби връзка с нея. Обичаше това проклето проблемно девойче като собствена дъщеря, каквато никога не бе имал, и искаше да съществува причина да запази връзката си с нея. Освен това бе прекалено трудно и непосилно за един труп в рехабилитационен дом да започне работа, при положение че се затруднява дори да разкопчае дюкяна си, докато се клатушка към тоалетната. Чувстваше се така, сякаш в действителност той бе предал Лисбет Саландер. Тя винаги оцелява… Тя е най-оправното човешко същество, което познавам.
– Оксд.
– Не разбрах.
– Окржсъд.
– Окръжният съд? Какво имаш предвид?
– Трбва отмни твой о… обвзлиц, което…
Лицето на Холгер Палмгрен почервеня и се изкриви, когато не успя да формулира думите. Лисбет положи ръка върху неговата и нежно я притисна.
– Холгер… Не се притеснявай за мен. Планирала съм да се заема с този въпрос в скоро време. Това вече не е твой проблем, но не е изключено да имам нужда от помощта ти. Съгласен ли си? Можеш ли да бъдеш мой адвокат, ако се нуждая от теб?
Той поклати глава.
– Търде стр – чукна с кокалчето на пръста си по масата. – Глупв стрец.
– Да, наистина си един проклет глупав старец, ако приемаш нещата така. Имам нужда от адвокат. Искам теб. Може и да не си в състояние да държиш заключително слово в съда, но със сигурност можеш да ми дадеш съвет, като му дойде времето. Става ли?
Той отново поклати глава. След което кимна.
– Рбт?
– Не разбрах.
– Кво рбтиш? Не Рмански. „Какво работиш? Не си при Армански.“
Лисбет се поколеба за миг, докато се чудеше как да обясни положението си. Сложно беше.
– Холгер, вече не работя за Армански. Няма нужда да работя за него, за да се издържам. Имам пари и съм добре.
Палмгрен отново сбърчи вежди.
– Ще те посещавам редовно отсега нататък. Ще ти разкажа всичко… Но нека да не бързаме. Точно сега искам да направя нещо друго.
Тя се наведе, сложи чантата си на масата и извади дъска за шах.
– С теб не сме използвали дъската от две години.
Той не настоя за повече обяснения. Видя, че Лисбет го усуква. Бе убеден, че няма да одобри стореното от нея, но същевременно ѝ вярваше достатъчно, за да знае, че заниманията ѝ, каквито и да бяха, вероятно попадаха в графата „съмнителни“ от юридическа гледна точка, но не нарушаваха Божия закон. За разлика от повечето хора, Холгер Палмгрен смяташе Лисбет Саландер за морален човек. Проблемът бе, че нейният морал невинаги съответстваше на законовите постановления.
Тя постави фигурите пред него и той осъзна шокиран, че това бе собствената му дъска. „Трябва да я е откраднала от апартамента, след като се разболях. За спомен?“ Тя го остави да играе с белите. Той внезапно се почувства щастлив като дете.
ЛИСБЕТ САЛАНДЕР ОСТАНА при Холгер Палмгрен два часа. Три пъти го разгроми, преди една сестра да прекъсне леките им препирни край шахматната дъска, за да им съобщи, че е време за следобедните физиотерапевтични процедури. Лисбет събра фигурите и сгъна дъската.
– Можете ли да ми обясните в какво се изразява тази физиотерапия? – попита тя сестрата.
– Състои се от упражнения за сила и координация. И определено дава резултат, нали?
Последният въпрос бе насочен към Холгер Палмгрен. Той кимна.
– Вече можеш да извървиш сам няколко метра. През лятото ще се разхождаш из парка. Това дъщеря ти ли е?
Лисбет и Холен Палмгрен си размениха погледи.