Когато тя беше лоша
- Автор: Бегшоу Луиз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илвана Гарабедян
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Когато тя беше лоша». Краткое содержание книги:
Лита и Ребека са от два различни свята. Лита Моралес е момиче с латиноамериканска кръв от бедняшките покрайнини на Бронкс, но притежава две безспорни богатства: неустоим сексапил и остър ум. Амбицията й да преуспее я води до бляскавата кариера на фотомодел. И тогава среща изтънчения и неотразим Рупърт, в когото се влюбва. Скоро след годежа им той я напуска, като присвоява солидна сума от личната й сметка.
На 18 години Ребека Ланкастър наследява величествено имение в Англия, наред със семейния бизнес. За неговото управление е готов да й помогне елегантният й братовчед Рупърт, който я омайва със страст, каквато Ребека не познава. Но неговата цел не е само любовта, както Беки скоро разбира.
Двете изумително красиви жени обаче откриват, че отмъщението срещу общия им враг може да бъде много сладко…
„Наистина страшно много харесвам този мъж“, помисли си Беки.
— Ще седнем ли да вечеряме? — невинно предложи Рупърт.
Това бе първата приятна вечер, която Беки прекара с леля си и чичо си.
— Как беше в Америка, Рупърт? — попита Хенри. — Навярно се радваш, че вече си у дома, нали?
— Разбира се, че се радва. Какво изобщо би могло да му хареса в Америка? Хората са груби и нямат никакъв вкус. Ти всъщност си англичанка, Ребека — добави убедено Виктория.
— Да, радвам се, че се върнах. Но единствено защото открих Беки тук. Само като си помисля, че съм стоял там, докато тя вече е била тук. В Америка е доста забавно. Трябва да отидеш, Виктория — там хората се отпускат.
— Аз едва ли имам нужда да се „отпускам“ — сковано заяви Виктория. — Моля те, подай ми картофите, Ребека.
— Как вървят работите в „Ланкастър“, чичо Хенри? Много ми е трудно да получа нужната информацията от някои служители в компанията.
— О, хайде, Ребека, това едва ли е тема, подходяща за вечеря.
— А, не съм съгласен — спокойно се намеси Рупърт. — Беки ми каза, че иска да поеме активно управлението на „Ланкастър“, а не може да разбере кое как е в бизнеса.
— Най-сетне получих няколко проспекта — по-смело каза Беки. — Но ми трябва повече.
Виктория въздъхна:
— Виж, Ребека, тези компании се ръководят много успешно от попечителите ти години наред. Някак успяваха да оцелеят, преди ти да пристигнеш.
— Но сега Беки поема контрола. Имам конструктивно предложение — невинно подхвърли Рупърт. — Познавам някои адвокати, Беки. Опитни в корпоративното право. Те могат да помогнат с преглеждането на документите и да ти представят сметките, които те интересуват.
Беки вдигна глава.
— Би било…
— … излишно — намеси се Хенри. Беки забеляза, че лицето на чичо й е станало тъмночервено. — Ще ти дадем каквото ти е нужно, Ребека, аз лично ще се заема с това. Разбрахме ли се?
— Да, благодаря ти, чичо Хенри — послушно се съгласи Беки.
За пръв път в живота си имаше усещането, че е надделяла над роднините си. Погледна крадешком към Рупърт, но той се преструваше на вглъбен в сьомгата си.
Е, какво пък! Щеше да му благодари по-късно.
Шестнадесета глава
— Но все пак не разбирам защо трябва да започна така.
Лита стоеше пред него — начумерена, скръстила ръце върху забележителните си гърди, дългата й лъскава коса бе завързана в стегната конска опашка. Носеше костюм — вталено сако над бяла риза, дълга плисирана пола и строги обувки. Плътната спирала за очи и червилото ги нямаше, забеляза той — единственото предизвикателно нещо върху нея беше малката кокетна панделка на врата на копринената й риза.
— Ще започнеш, както започват всички.
Лита погледна Хари. Той се извисяваше над нея, както и над всички останали, в буквален и в преносен смисъл. Всички други секретарки, дори и младшите мениджъри, трепереха от Хари Вайс и бързаха да се скрият зад бюрата си и да си придадат зает вид винаги когато той се появеше наблизо.
Но не и Лита. Когато вчера бе дошла на работа с миниполичка и резедава секси блузка, завързана под сутиена й, рецепционистката Сейди я бе върнала обратно. Лита бе настояла да се срещне с Хари.
— Да не си луда? — прошепна Сейди. — Ако те види така, ще те уволни.
Лита премигна:
— Но това е рекламна агенция. Авторите на текстовете се обличат както си пожелаят.
— Разбира се, но ти не си такава. Ти си асистентката на Марк Смит.
— Какво? — извика Лита и погледна надолу по коридора. Кабинетът на Хари бе в дъното. Вратата се отвори и се показа Хари, потънал в делови разговор с няколко души в строги костюми.
— Изчезвай! Хайде! — Сейди изблъска Лита към вратата. — За твое собствено добро е. И побързай, защото вече си закъсняла.
Тя неохотно се върна до Вилидж и се преоблече. Щом се появи отново в „Дохъни“, се запъти направо към кабинета на Хари. Сюзи я изгледа студено. За всяко свободно място в агенцията имаше стотици кандидати, а това латиноамериканско девойче с блеснали очи и пълни устни направо се бе настанило на първия етаж. Да, истинска загадка.
— Искам да говоря с Хари Вайс незабавно! — заяви хубавицата.
— Виж ти! Не може — той излезе на среща.
— Кога ще се върне?
— Господин Вайс няма да се върне днес.
— Тогава трябва да се видя с него утре сутринта, възможно най-рано.
— Можеш да си запазиш час. Няма свободно време преди единадесет. Ще ти се обадя, ако е съгласен да те приеме. А сега… — Сюзи подчертано погледна часовника на стената. — Представи ли се вече на господин Смит?
— Разбира се, че не. Станала е някаква грешка. Хари — господин Вайс — не ме е назначил за секретарка! — настояваше Лита.