Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
Хванати ръка за ръка се върнахме при дансинга. Бендът все още свиреше с пълна пара.
- Анастейжа.
Обърнах се и видях, че зад нас е застанал Карик.
- Ще ми направиш ли честта да танцуваш с мен? - Протегна ръка към мен. Крисчън сви рамене и се усмихна, пусна ме и аз оставих баща му да ме изведе на дансинга. Сам запя „Полети с мен“. Карик ме прегърна през кръста и леко ме завъртя.
- Исках да ти благодаря за щедрото дарение за нашата програма, Анастейжа.
Ако се съдеше по гласа му, подозирах, че това е заобиколен начин да попита дали мога да си го позволя.
- Господин Грей...
- Моля те, наричай ме Карик, Ана.
- Направих го с най-голямо удоволствие. Неочаквано получих малко пари, които не ми трябват. А и каузата е изключително благородна.
Той ми се усмихна и аз използвах възможността да му задам някой и друг невинен въпрос. „Сагре сЦет“3 - прошепна ми подсъзнанието ми.
- Крисчън ми разказа малко за миналото си, затова реших, че е редно да подпомогна вашата работа - прибавих с надеждата, че това ще насърчи Карик да разбули донякъде загадката, каквато представляваше синът му.
- Така ли? - изненада се Карик. - Това е необичайно. Ти определено му оказваш много положително влияние, Анастейжа. Струва ми се, че никога не съм го виждал толкова... толкова... жизнерадостен.
Изчервих се.
- Извинявай, не исках да те засрамя.
- Е, моят скромен опит показва, че той е необикновен човек -прошепнах аз.
- Така е - тихо се съгласи Карик.
- Ако се съди по неговите думи, ранното му детство явно е било ужасно травмиращо.
Карик се намръщи и се уплаших, че съм прекалила.
- Жена ми беше дежурна в болницата, когато й го завели от полицията. Бил кожа и кости, силно дехидратиран. Не искал да говори. - Пак се намръщи, потресен от ужасния спомен, въпреки жизнерадостния ритъм на музиката. - Всъщност не проговори цели две години. Накрая му въздейства свиренето на пиано. А, и идването на Мия, естествено. - Карик ми се усмихна нежно.
- Той свири прекрасно. И е постигнал невероятно много. Сигурно сте страшно горди с него - отбелязах. „Мама му стара. Не проговорил цели две години!“
- Изключително. Той е много решителен, много способен, много умен младеж. Но между нас да си остане, Анастейжа, безгрижният му вид, какъвто е тази вечер и какъвто би трябвало да е на тази възраст, най-много ни зарадва с майка му. Днес с нея си говорихме за това. Струва ми се, че трябва да благодарим на теб.
Изчервих се като домат. Какво трябваше да отговоря на такова изказване?
- Той винаги си е бил самотник. Вече си мислехме, че така и няма да го видим с някое момиче. Както и да го правиш, моля те, не преставай. Искаме да го виждаме щастлив. - Карик ненадейно млъкна, сякаш този път той беше прекалил. - Извинявай, не исках да те карам да се чувстваш неловко.
Поклатих глава.
- И аз искам да го виждам щастлив - отвърнах, понеже нямах представа какво друго да кажа.
- Е, много се радвам, че тази вечер си тук. Наистина ми е приятно да ви виждам заедно.
Когато последните акорди на „Полети с мен“ заглъхнаха, Карик ме пусна и се поклони, а аз му отговорих с реверанс.
- Стига си танцувала със старци. - Крисчън отново изникна до мен. Карик се засмя.
- Не съм чак толкова стар, сине. И аз съм имал своите славни моменти. - Намигна ми шеговито и потъна в навалицата.
- Моят старец май те харесва - тихо каза Крисчън, докато наблюдаваше отдалечаването на баща си.
- Че какво да не ми харесва? - Изпърхах кокетно с клепки.
- Добре казано, госпожице Стийл. - Той ме притегли в прегръдката си. Бендът засвири „Трябваше да си ти“.
- Танцувай с мен - прелъстително ми прошепна Крисчън.
- С удоволствие, господин Грей.
Усмихнах му се и той отново ме понесе по дансинга.
В полунощ слязохме до брега между шатрата и хангара за лодки, където се бяха събрали другите участници в бала, за да гледат фойерверките. Отново поел задълженията си, церемониалмайсторът ни позволи да свалим маските, за да виждаме по-добре. Крисчън ме прегръщаше с една ръка. Усещах, че Тейлър и Сойър са наблизо, сигурно защото бяхме в тълпата. И сигурно гледаха навсякъде другаде освен към кея, където двама специалисти в черно правеха последни приготовления. Мисълта за Тейлър ми припомни за Лийла. Може да беше някъде тук. „Мамка му“. Тази мисъл вледени кръвта ми и аз се сгуших в Крисчън. Той ме погледна и ме притисна по-силно към себе си.
- Добре ли си, бебчо? Да не ти е студено?
- Нищо ми няма. - Огледах се и освен Тейлър и Сойър видях и другите двама телохранители, чиито имена бях забравила. Стояха наблизо. Крисчън ме премести пред себе си и ме прегърна с две ръце през раменете.
3
Използвай момента (лат.) - Б. пр.