Градина на желанията [необработен]

—    Да, вземаше уроци, когато живеехме в Сиатъл.

200

Сестра й веднага наостри уши:

—    В Сиатъл ли?

Сидни дълбоко си пое дъх и кимна. Името на града не й се беше изплъзнало случайно. Бе направила първата крачка. Може би някой ден щеше да сподели с Клеър за случилото се през десетте години, откакто беше напуснала Баскъм.

■ — Да, в Сиатъл. Бей е родена там.

Досега беше споменала Ню Йорк, Боас и Сиатъл

- градове, които се намираха много по на север от онези, в които се беше подвизавала майка им, помисли си Клеър. Подозираше, че сестра й и малката й племенница са преживели нещо ужасно, което Сидни засега отказваше да сподели, но си личеше, че изцяло се е посветила на дъщеричката си. Записала я беше на уроци по плуване и дори само този факт доказваше, че е много по-добра майка, отколкото Лорълай някога е била.

От улицата се чу клаксон и Сидни извика:

-    Побързай, Бей!

Малката тичешком слезе по стълбището. Под жълтата плажна рокля носеше бански костюм.

—    Най-после! - извика и се стрелна през отворената врата.

-    Добре, не се преобличай. - Сидни извади от чантата розова ленена шапка и я нахлупи на сестра си. -Идеално. Да вървим. - Хвана я за ръка и я повлече след себе си.

Хенри се усмихна, като я видя. Не изглеждаше ядосан, че им се е натрапила. Сидни твърдеше, че с него са само приятели, но Клеър знаеше, че чувствата му не са платонични. Понякога, докато гледаше сестра й, той сякаш ставаше невидим, изгубвайки се в нея.

Явно беше влюбен до уши.

Клеър и Бей се настаниха на задната седалка, Сидни се канеше да седне до Хенри, но спря и извика:

—    Здрасти, Тейлър.

Клеър се обърна и през задното стъкло видя, че Тейлър слиза от джипа си. Носеше къс джинсов панталон и шарена хавайска риза. Тя го виждаше за пръв път след нощта в градината и се почувства ужасно неловко. Запита се как се държат хората, след като са били интимни. Беше като да споделиш тайна с някого, но след миг да съжалиш, че си му се доверил. Само при мисълта, че ще говори с него, лицето й пламна като божур.

—    Отиваме на пикник край езерото, ще дойдеш ли с нас? - попита Сидни.

—    Какви ги вършиш? - просъска Клеър. Хенри любопитно я загледа в огледалцето за обратно виждане.

—    Уча те да плуваш - отвърна сестра й.

—    Довечера имам лекции — провикна се в отговор Тейлър.

—    Ще се върнем навреме.

—    Тогава приемам поканата. - Той тръгна към тях.

Клеър забеляза, че Сидни се кани да отвори задната врата, и побърза да се прехвърли от другата страна на Бей, та малката да е нещо като буфер между нея и Тейлър. Почувства се глупаво, когато той понечи да се качи, видя я и се вцепени.

—    Клеър! Не знаех, че и ти ще дойдеш.

След няколко секунди тя най-сетне събра смелост да го погледне, но не откри издайнически признаци, че мислите му са обсебени от нейната тайна. Не знаеше дали да се чувства облекчена или още по-притеснена...

202

Щом джипът потегли, той я попита:

-    Какво е това прословуто езеро?