Най-добрата жена от космическите сили
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Иванова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Най-добрата жена от космическите сили». Краткое содержание книги:
Стен се усмихна, приближи се с две бързи крачки към нея и наля в умивалника прясна вода от една порцеланова кана. Черити въздъхна. Дали някога щеше да привикне с това, че се бяха върнали с повече от двеста години назад? Едва ли.
Изми се набързо, но не се почувства по-бодра.
— И така? — попита тя. Не погледна към Стен, а се приближи до прозореца и се загледа навън. Всичко изглеждаше толкова мирно. Тя потръпна.
— Не ни казахте истината тази сутрин, нали? — поде Стен.
Черити погледна собственото си отражение по замърсеното стъкло на прозореца.
— А искате ли да я чуете?
— Мисля, че да — отговори Стен. Гласът му беше малко раздразнен. — Колко зле е в действителност?
— Много зле — отговори сурово Черити. — Унищожиха Ню Йорк, ако искате да знаете съвсем точно. И по всяка вероятност всички по-големи градове в страната.
Стен пребледня леко, но прие новината общо взето почти безизразно.
— Помощта, която чакате, няма да дойде, Стен — продължи тя малко по-меко, защото отново съжаляваше за думите си. — Няма никаква помощ вече. Армията е парализирана и се боя, че мравките едва ли ще изчакат да се съвземе. — Поклати тъжно глава и съжали, че преди три години се беше отказала от пушенето. Може би трябваше да помоли Стен за цигара. После продължи: — Много ми се щеше да мога да ви посъветвам да се махнете оттук, Стен, но не знам къде мога да ви изпратя, разбирате ли? Случайното ви попадане тук е доста удачно. Поне все още сте живи.
— Никаква помощ? — прошепна Стен, който като че ли изобщо не беше чул какво беше казала след това. Черити се замисли дали не се беше измамила в него. Може би изобщо не беше така силен, както бяха решили те двамата с Майк, а само си играеше на водач.
Тя поклати глава.
— Ако очаквате появата на Военновъздушните сили, Стен — произнесе Черити внимателно, — ще трябва да ви разочаровам. Старата бракма вън, строена преди двайсет и пет години, това са всъщност Военновъздушните сили.
— Но защо? — запита едва чуто Стен. — Нали досега нищо не се е случило!
— Тук — отвърна Черити. Въпреки че трябваше да признае, че забележката на Стен не беше съвсем неоснователна. Не бяха срещали извънземни, откакто бяха напуснали Ню Йорк, а бяха прелетели почти хиляда мили разстояние. Но картата от бюрото на Стенли потвърждаваше точно обратното.
— Може би в момента насочват всичките си сили към смазване на съпротивата — продължи тя. — Мисля, че тук ще има спокойствие още известно време, Стен. Повечето от оръжията ни не могат да функционират, но това не означава, че сме безпомощни. Необходимо е време, за да се превземе цял един свят. — Тя се засмя горчиво.
— Никаква помощ? — промърмори още веднъж Стен. Изглеждаше потресен, до такава степен, каквато тя никога досега не беше срещала у друг човек. И изведнъж разбра. Десетината души, които съдбата беше събрала тук, го бяха избрали за свой водач, но той вероятно беше могъл само да ги окуражава, защото, всички те бяха вярвали, че все някога някой щеше да им се притече на помощ. Ако разберяха истината, тяхната общност щеше да се разпадне също толкова бързо, както се беше и създала.
— Би трябвало да се опитате да си пробиете път до планините — каза тя. — Това е единственият съвет, който мога да ви дам, Стен. Пътят е страшно дълъг, ако се върви пеша, но…
— Ще пътуваме — заяви Стен.
Черити го погледна изненадано.
— Патрик огледа вертолета ви — поясни Стен. — Не се безпокойте, нищо не е пипал. Но казва, че всъщност е доста лесно, ако човек знае как се прави. Ще поправим някои от колите и ще вземем колкото е възможно повече бензин. Само… само не ми е ясно как да им го кажа.
— Да го направя ли аз? — попита Черити.
Стен поклати тъжно глава.
— Това е моя работа — заяви той. — Но… аз ще изчакам, докато отлетите отново. — Въздъхна, отпусна се на един стол и скри лице в ръцете си.
На Черити й стана много, много мъчно за него. Но тя не каза нищо повече, а изчака, докато той след известно време отново се изправи и я остави сама, за да се преоблече и събере пак нещата си.
Хапнаха още веднъж заедно, преди да отлетят. Черити беше сигурна, че Стен не е издал никому нищо от техния разговор, но останалите като че ли усещаха, че нещо не е наред. Говореха прекалено малко и колкото и абсурдно да беше — Черити беше сигурна, че не само Стен беше доволен, когато най-сетне се изправиха и заявиха, че е вече време за тръгване.