Най-добрата жена от космическите сили
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Иванова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Най-добрата жена от космическите сили». Краткое содержание книги:
Този път Черити застана зад кормилото. Помаха на Стен и останалите за довиждане и направи още един кръг над мотела. Майк смръщи многозначително чело, но беше достатъчно умен да не каже нищо.
Обаче тя и след това не се отправи по курса им, а поведе хеликоптера към планините. Майк я погледна объркано:
— Какво означава това? — попита той грубо.
Черити кимна с глава по посока на планинската верига на четири-пет мили пред тях.
— Момчето каза, че там е видяло пришълците — отвърна тя. — Искам да поогледам малко.
— И защо? — Майк дори не си направи труда да прикрие раздразнението си.
— Може би защото предпочитам да знам кой е зад мен — обясни Черити. Но това не беше истинската причина — истината беше, че се чувстваше по напълно абсурден начин отговорна за съдбата на хората, останали в кино-мотела. И най-малкото, което можеха да направят за тях, беше да се уверят, че те са наистина в безопасност.
Те обаче не бяха.
Под тях се простираше ужасяваща картина. Там, където до преди няколко дена имаше само недокосната от човека степ — пясък и отделни храсталаци — сега можеше да се види огромна маса скрити в хитинова обвивка тела, сред които се издигаше странна черна пирамида. На Черити й беше трудно да определи с думи усещането си — чисто и просто беше неприятно да се гледа това странно архитектурно творение. Нещо у нея се свиваше спазматично още щом се опитваше да го направи.
Разтреперана, свали бинокъла, подаде го на Майк и отново се спусна надолу по склона, зад който се бяха приземили с хеликоптера. Прилоша й, когато си помисли какво би могло да им се случи, ако бяха прелетели над склона, за да разгледат отгоре долината зад него, както първоначално бяха възнамерявали да правят.
Майк се върна. Беше много блед и ръката му трепереше, когато й върна бинокъла. Не каза нищо, но Черити почувства, че я изчаква да стане и да се върне при хеликоптера. Вместо това обаче, тя разви с бързо движение бинокъла, измъкна от джоба на униформата си един филм и го постави в апарата.
— Какво, по дяволите, се каниш да правиш? — избухна Майк.
— Нали виждаш — отвърна Черити не по-малко раздразнено от него. — Ще направя няколко снимки. Искам да знам какво правят там долу.
Не даде никаква възможност на Майк да се противопостави, а отново предпазливо изпълзя нагоре по склона, зае позиция на билото и нагласи апарата. Микрокомпютърът във вътрешността му не работеше и тя абсолютно нищо не разбираше от фотография, но се надяваше специалистите на Бекър поне донякъде да могат да се оправят със снимките, които щеше да направи.
Майк също се изкачи и застана до нея. Предполагаше, че отново ще я затрупа с упреци, но той мълчеше, докато тя бавно придвижваше бинокъла отляво надясно и през няколко секунди натискаше копчето за снимане.
— Невероятно е — шепнеше Майк. — Няма… няма никакъв смисъл. Мили боже! Космически кораби и трансмитери на материя и накрая това тук!
Черити не му отговори, но го разбираше добре. Това, което се ширеше под тях, то беше… направо абсурдно.
Трудно можеше да се пресметне броят им, но Черити предполагаше, че тези странни твари, които гъмжаха в тясната долина, бяха може би хиляди. През бинокъла беше наблюдавала, че излизат от пирамидалната постройка в средата на лагера — малък, но непрекъснат поток от всевъзможни ужасяващи същества, някои от които доста трудно можеха да изпълзят от полукръглия отвор на пирамидата.
Тук имаше не само огромни бръмбароподобни същества или четириръките им ездачи, долината криеше безподобна сбирщина от най-отвратителни твари, които имаха една-единствена обща черта: всички изглеждаха опасни, по един или друг начин. И с изключение на четириръките, които, изглежда, бяха щурмовите команди на пришълците, всички бяха животни.
— А може би… — заяви тя внезапно. Свали бинокъла, прекара уморено ръка над очите си и кимна с глава по посока на долината. — Има смисъл, ако… — Тя затърси подходящи думи, не ги намери и сви рамене.
— Ако се мисли по-различно от начина, по който мислим ние — каза тя накрая.
— И как? — Гласът на Майк показваше ясно, че и той се беше замислял над този въпрос. И може би беше стигнал до същия ужасен резултат, както и тя.
— Предполагам, че това там са само щурмовите отряди — каза Черити. — Огромният валяк, който изпращаш най-напред, нали?
— Но това са животни! — натърти Майк.
— Е, и? — попита Черити. — Ние изпращаме ракети или роботи, а те — животни, къде е разликата? Може би са ги отглеждали единствено за тази цел.