Денят на змията
- Автор: Олтън Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Денят на змията». Краткое содержание книги:
„Обмисли всичко внимателно. Времето беше спокойно, а Из беше твърде опитен моряк, за да остави яхтата да потъне. Там сигурно се е случило нещо ужасно и непредвидимо.“
Познатата мелодия на „Дорс“ прекъсна мислите й. Звуците на китарата засилиха скръбта й, но и някак я успокоиха. В съзнанието й се появиха спомени за Из. Текстът на песента я накара отново да се разплаче.
По предното стъкло плиснаха първите капки дъжд. Доминик затвори очи. В главата й неконтролируемо се въртяха спомени за Из, Едит и Мик.
„Изглеждаш уморена, дете.“
„Ела си вкъщи.“
„Ако не бях… затворник… мислиш ли, че можеше да ме обичаш?“
„Четвърти ахау, трети канкин. Знаеш коя дата е това, нали, Доминик?“
„Вярваш ли в Бог?“
„Изглеждаш уморена, дете.“
„Вярваш ли в злото?“
„Трябва да направиш нещо! Кратерът Чикшулуб… Часовникът тиктака…“
„Кукличке, ти си сама. Не можеш да очакваш да спасиш света…“
„Часовникът тиктака… и всички ще умрем!“
„Не можеш да очакваш да спасиш света…“
„Часовникът тиктака…“
Доминик се прегърби над волана. Риданията й се смесиха с гръмките фрази на Едиповите излияния на Джим Морисън.
„Никой от нас не контролира колодата, нито картите, които са ни раздадени. Единствената ни отговорност е как да ги изиграем.“
Доминик изключи плейъра, избърса сълзите си и погледна отражението си в огледалото за обратно виждане.
„Изиграй картите, които са ти раздадени.“
Няколко минути тя гледа напред. После решителността измести скръбта и Доминик взе телефона и набра номера на Стайнберг.
— Аз съм. Не, още съм долу. Трябва да направя нещо важно, преди да тръгна за Санибел, но се нуждая от помощта ти.
14.
25 ноември 2012 г.
Маями, Флорида
21:54 ч.
Черната кола „Пронто Спайдър“ свърна надясно по Двайсет и трета улица, направи обратен завой и спря до телефонния стълб пред шестметровата бяла бетонна стена. Страничната уличка от северната страна на клиниката продължаваше още две пресечки и после свършваше пред изоставена текстилна фабрика. Кварталът беше неугледен, а уличката — пуста, с изключение на микробуса „Додж“, паркиран в отсрещния край.
Доминик слезе от колата, увери се, че наоколо няма никого, отвори багажника и извади петнайсетметрово дебело найлоново въже. През половин метър на въжето бяха завързани възли. Тя се наведе, сякаш да провери задната дясна гума, и прикрепи единия край на въжето за основата на телефонния стълб, после се върна при багажника.
Отвори голяма картонена кутия и извади малък радиоуправляем модел на хеликоптер. От скоростната кутия се подаваше механичен нокът. Доминик сложи последния възел на въжето в нокътя и го щракна.
„И внимавай да не се провалиш. Гледай въжето да не докосне бодливата тел.“
Включи миниатюрния мотор на захранвания с батерии хеликоптер, постави го на стената и започна да направлява катеренето му.
Моделчето прехвърли стената и влезе в двора на клиниката. Доминик активира механичния нокът и той пусна въжето.
Възелът падна между кълбата бодлива тел и остана върху бетонната стена.
„Идеално.“ Доминик насочи хеликоптера надясно. Играчката се отправи към текстилната фабрика в края на уличката и изчезна. Доминик изключи дистанционното управление и чу как хеликоптерът се разби.
Затвори багажника, качи се в колата и подкара към служебния паркинг на клиниката.
Погледна часовника си. 22:07. Бръкна в жабката, извади флакон спрей за самоотбрана и ножовка и изключи двигателя.
„И така, Мик, сега всичко зависи от теб.“
Доминик забърза към входа на психиатричната клиника. Молеше се съзнанието на Мик да е било ясно по време на разговора им следобед.
22:14 ч.
Майкъл Гейбриъл седеше на ръба на тънкия дюшек. Безизразните му черни очи се бяха вторачили в пода. Устните му бяха леко разтворени. От устата му течеше слюнка. Ръцете му бяха отпуснати на коленете.