Денят на змията
- Автор: Олтън Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Денят на змията». Краткое содержание книги:
— По-важно е, отколкото мислиш. Пък и на кого другиго би му стискало да го стори? Работата ти с Центъра за контрол и превенция на заболяванията по време на епидемията от тропическа треска преди три години беше страхотен пробив в публичните отношения.
— Участието ми нямаше нищо общо с публичните отношения.
Борджия затвори дипломатическото си куфарче.
— Президентът на Съединените щати току-що ви издаде заповед, господин вицепрезидент. Смятате ли да изпълните дълга си, или възнамерявате да подадете оставка?
Чейни гневно се вторачи в Борджия.
— Пиер, би ли ни оставил насаме за няколко минути?
Борджия излезе.
— Инис…
— Господин президент, ако вие искате да отида, ще го направя.
— Благодаря.
— Не е необходимо да ми благодарите. Само информирайте циклопа си, че Инис Чейни няма да подаде оставка заради никого. Що се отнася до мен, този човек току-що се изкачи на първото място в черния ми списък.
След два часа вицепрезидентът се качи на „Сикорски МХ-60 Пейв Хоук“. Новоназначеният му помощник Дийн Дисангро вече беше на борда заедно с двама агенти на тайните служби и шестима представители на пресата.
Чейни беше ядосан. През цялата си политическа кариера не бе позволявал да бъде употребяван като лакей на публичните отношения. Партийната линия и политическата коректност не означаваха нищо за него. Бедността и насилието, образованието и равенството между расите — това бяха нещата, за които си заслужаваше да се бори. Той често се виждаше като съвременен Дон Кихот, сражаващ се с вятърни мелници. „Онзи едноок пират си мисли, че може да ми дърпа конците, но току-що се въвлече в уличен бой с краля на скандалджиите“ — помисли Чейни.
Дийн наля на вицепрезидента чаша кафе без кофеин. Знаеше, че Чейни не обича да лети, особено с хеликоптер.
— Изглеждаш нервен.
— Млъкни. Правилно ли чух, че ще правим отклонение?
— Ще спрем във Форт Детрик, за да вземем неколцина служители на Военния научноизследователски институт по заразни болести и после отлитаме за Юкатан.
Чейни затвори очи и когато „Сикорски“ рязко се издигна, се вкопчи в облегалката за ръце.
След тринайсет минути хеликоптерът кацна на площадката на Военния научноизследователски институт по заразни болести. Двама мъже наблюдаваха товаренето на огромни сандъци, после се качиха на борда. Единият — белокос офицер — се представи:
— Полковник Джим Рутеник. Аз съм военен специалист по биологичните рискове и съм назначен към вашия екип, господин вицепрезидент. Това е помощникът ми доктор Марвин Тепърман, екзобиолог, дойде от Торонто.
Чейни погледна канадеца — имаше тънки мустачки и обезпокоително сърдечна усмивка.
— Какво по-точно е екзобиолог?
— Екзобиологията се занимава с изучаването на живота извън нашата планета. Тинята може да съдържа заразен вирус, който не познаваме. Хората от института са на мнение, че може да помогна.
— Какво има в сандъците?
— Херметическо защитно облекло, което използваме, когато имаме работа с потенциално силни заразни фактори.
— Носил съм такова.
— Да, нали бяхте в Пуерто Рико по време на епидемията от тропическа треска през 2009 година.
— Опасявам се, че тази работа ще е неприятна — каза Марвин Тепърман. — Казаха ми, че физическият контакт с веществото мигновено предизвиква обилни кръвоизливи от всички отвори на тялото.
— Ще се справя — отговори Чейни и пак се хвана за облегалките за ръце: „Сикорски“ излиташе. — Става ми лошо само от проклетия хеликоптер.
Полковникът се усмихна.
— Щом кацнем, първата ни работа ще бъде да помогнем на мексиканците да създадат сиви зони — райони между заразените места и останалото население.
Чейни слуша още малко, после се облегна назад и затвори очи. „Защитно облекло. Кръвоизливи. Какво правя тук, по дяволите?“
Четири часа по-късно „Сикорски“ намали скоростта и закръжи над плаж с бял пясък, осеян с черно като смола вещество. Части от заразения бряг бяха преградени с дървени бариери, боядисани в оранжево.
Хеликоптерът се насочи на изток и се сниши над редица палатки на Червения кръст, разпънати върху безопасната ивица на плажа. На петдесет метра от лагера гореше голям огън. Тъмнокафявият пушек се издигаше в безоблачното небе.