Денят на змията
- Автор: Олтън Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Денят на змията». Краткое содержание книги:
Чу, че санитарят идва.
— Хей, Марвис, вярно ли е? Наистина ли това е последната нощ на зомбито?
Мик пое въздух, опитвайки се да успокои учестения си пулс. Присъствието на пазача от охраната на седмия етаж усложняваше нещата.
Марвис изключи телевизора и избърса петната от сок на масата за кафе.
— Да. Утре Фолета ще го заведе в Тампа.
Вратата се отвори. С периферното си зрение Мик забеляза, че садистът се приближава. На прага стоеше още един човек.
„Още не — помисли Мик. — Ако скоча, Марвин ще затвори вратата. Ще изчакам, докато копелето забие иглата.“
Санитарят сграбчи лявата китка на Мик и грубо заби иглата в подутата му вена, като едва не счупи върха.
Мик сви мускули от болка, но не позволи тялото му да трепне.
— Барнс, бъди по-внимателен с него, инак пак ще те докладвам.
— Да ти го начукам, Марвин.
Пазачът поклати глава и тръгна по коридора.
Мик подбели очи. Тялото му се отпусна, той се свлече на лявата си страна и се вторачи пред себе си.
Барнс се увери, че Марвин е тръгнал, после смъкна ципа на панталона си.
— Хей, приятелко, искаш ли да опиташ нещо? — Той приклекна и се доближи до лицето на Мик. — Дай да ти отворим хубавите устенца…
Така и не видя юмрука, който го удари в слепоочието. Пред очите му се спусна червеникава мъгла.
Барнс се строполи на пода. Беше зашеметен, но в съзнание.
Мик го хвана за косата, изправи го и го погледна в очите.
— Гаден мръсник!
После го ритна с коляно в лицето, като внимаваше да не опръска униформата му с кръв.
22:18 ч.
Доминик вкара паролата си, изчака инфрачервената камера да сканира лицето й и влезе в централния пост на охраната.
Реймънд се обърна към нея.
— Я виж ти кой е тук. Дошла си да поднесеш последните си почитания на приятеля си, а?
— Ти не си ми приятел.
Той удари с юмрук по стоманената решетка.
— И двамата знаем за кого говоря. След малко и аз ще го посетя. Да, слънчице, аз и приятелят ти ще прекараме чудесно.
— Прави каквото искаш. — Тя тръгна към асансьора.
— Какво означава това?
— Приключих с работата тук. — Доминик извади от чантата си един плик. — Виждаш ли това? Оставката ми. Напускам стажа. Фолета в кабинета си ли е?
— Знаеш, че не е.
— Чудесно. Тогава ще дам оставката си на Марвин. Включи асансьора, за да се кача на седмия етаж, ако мислиш, че можеш да се справиш.
Реймънд я погледна подозрително, после активира асансьора, натисна копчето за седмия етаж и продължи да я наблюдава на монитора на камерата на охраната.
Марвин тъкмо се канеше да напусне поста си, за да изкара Барнс от килията, когато вратата на асансьора се отвори.
— Доминик? Какво правиш тук?
Тя го хвана под ръка и го поведе към бюрото, за да е с гръб към асансьора и коридора, където се намираше стаята на Мик.
— Искам да говоря с теб, но не желая онзи Барнс да ме чуе.
— Какво да чуе?
Доминик му показа плика.
— Напускам.
— Защо? Семестърът ти почти свърши.
Очите й се напълниха със сълзи.
— Баща ми почина. Нещастен случай в морето.
— По дяволите. Съжалявам.
Тя изхлипа и му позволи да я утеши. Сложи глава на рамото му и погледна към коридора, водещ към стая 714.
Мик се измъкна от стаята си. Беше облечен в униформата на Барнс. На главата му имаше бейзболна шапка. Затвори безшумно вратата и тръгна към асансьора.
Доминик сложи ръка на врата на Марвин, сякаш го прегръщаше, за да му попречи да се обърне.
— Би ли ми направил една услуга и да се погрижиш доктор Фолета да получи оставката ми?
— Да, разбира се. Ако искаш, остани да поговорим.
Вратите на асансьора се отвориха. Залитайки, Мик влезе в кабинката.
Доминик се дръпна от Марвин.
— Не. Закъснявам. Трябва да тръгвам. Погребението е утре сутринта. Барнс, задръж асансьора, ако обичаш.
Доминик целуна Марвин по бузата.
— Довиждане.
— Довиждане, Доминик.
Тя хукна към асансьора, но вместо да погледне Мик, застана пред камерата в ъгъла на тавана на кабинката и се вторачи в обектива.
— На кой етаж сте, господин Барнс?