Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Денят на змията
Денят на змията - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Денят на змията

Электронная книга - «Денят на змията». Краткое содержание книги:

Преди шейсет и пет милиона години на Земята пада астероид, който унищожава динозаврите и необратимо променя еволюцията на живота на нашата планета.
1 ... 58 59 60 61 62 63 64 65 66 ... 161
Перейти на страницу:

„Сикорски“ кацна на площадката до палатките.

— Господин вицепрезидент, това защитно облекло сигурно ще ви е по мярка — каза полковник Рутеник и му връчи оранжев костюм.

Чейни видя, че Дийн облича защитно облекло.

— Грешка. Седни си на задника. Оставаш тук. Както и журналистите, и агентите.

— Работата ми е да ти помагам…

— Помагай ми, като стоиш тук.

След двайсет минути, придружен от Тепърман и полковника, Чейни слезе от хеликоптера.

Посрещна ги един от лекарите. От бялото му защитно облекло капеше зелена течност.

— Аз съм доктор Хуарес. Благодаря ви, че дойдохте толкова бързо.

Полковник Рутеник ги запозна.

— Това на облеклото ви ли е токсичното вещество? — попита Чейни и посочи зеленото петно.

— Не, сър. Това е дезинфектант. Ако ме последвате, ще ви покажа токсичното вещество.

Чейни усети, че се облива в пот.

Зад палатките на Червения кръст имаше десетки походни легла, на които лежаха хора. Повечето бяха по бански костюми. Всичките бяха покрити с черни петна от кръв и повръщано. Онези, които бяха в съзнание, стенеха в агония. Работници в неопренови костюми, тежки гумени ботуши и ръкавици изваждаха чували с трупове, за да освободят място за новопостъпващите.

Доктор Хуарес поклати глава.

— Това място се превърна в истинска опасна зона. Повечето хора пострадаха в ранните часове на деня, преди някой да разбере колко силно заразна е тинята. По обед поставихме под карантина плажовете, но първите лекари и доброволци се заразяват и нещата се влошават. Отначало идентифицирахме труповете, после започнахме направо да ги горим, за да забавим разпространението на заразата.

Малката група влезе в една от палатките. Красива мексиканска медицинска сестра в защитно облекло седеше до леглото и държеше ръката на американец на средна възраст.

Доктор Хуарес я потупа приятелски по рамото.

— Кой е пациентът, сестро?

— Господин Елис, художник от Калифорния.

— Чувате ли ме, господин Елис?

Човекът лежеше по гръб и широко отворените му очи бяха втренчени в празното пространство.

Инис Чейни потрепери. Очите на Елис бяха абсолютно черни.

Полковникът дръпна лекаря настрана.

— Как се разпространява инфекцията?

— Чрез физически контакт или с черната тиня, или чрез телесните течности на заразен обект. Няма доказателства, че вирусът се пренася по въздуха.

— Марвин, моля те, дай ми касетофона и стой наблизо с контейнера.

Полковникът взе от Тепърман миниатюрния касетофон и започна да говори, докато асистираше на доктор Хуарес в прегледа.

— Обектът, изглежда, е влязъл във физически контакт с подобното на смола вещество. Има петна на показалеца и на средния пръст на дясната ръка. Плътта е изгорена до костта. Очите са фиксирани, кървят и са станали черни. Обектът явно е в ступор. Сестра, кога господин Елис е влязъл в контакт с черната тиня?

— Не знам, сър. Може би преди около два часа.

— Заразата действа бързо — прошепна Марвин на вицепрезидента.

Полковникът го чу и кимна.

— Кожата на обекта е лепкава, почти жълта и осеяна с черни мехури. — Рутеник внимателно докосна пълните с кръв торбички по кожата на Елис.

Доктор Хуарес седна до пациента, който излизаше от унеса си.

— Опитайте се да не мърдате, господин Елис. Влезли сте в контакт с някакво…

— Проклетото главоболие ме убива. — Елис изведнъж се надигна. От ноздрите му потече черна кръв. — Кои сте вие, по дяволите? О, боже…

Неочаквано от устата му изхвърча огромно количество гъста, черна кръв. Цвъртящата течност потече по гърдите му и опръска Тепърман и сестрата.

Чейни отстъпи няколко крачки назад. Догади му се. Той преглътна и се опита да възвърне хладнокръвието си.

Сестрата коленичи до пациента, като държеше ръката му. Състраданието не й позволяваше да отмести поглед от ужасеното лице на умиращия.

Очите на Елис приличаха на черни дупки в бледото, безизразно лице.

— Вътрешностите ми се топят — изстена той.

Горната част на тялото му започна да трепери и да се гърчи конвулсивно. Елис отново повърна черна течност, която този път излезе и от ноздрите му. Веществото се стече по шията му и бе последвано от поток яркочервена кръв.

1 ... 58 59 60 61 62 63 64 65 66 ... 161
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)