Денят на змията
- Автор: Олтън Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Денят на змията». Краткое содержание книги:
Доктор Хуарес го хвана за лактите. Чейни затвори очи и се замоли на Бога.
Лекарят и сестрата положиха на леглото безжизненото тяло, пълно със заразени органи.
Полковник Рутеник се наведе над кървящия труп и хладнокръвно продължи да записва наблюденията си.
— Субектът, изглежда, има масивен вътрешен кръвоизлив. Марвин, дай ми контейнера. Искам няколко епруветки от тази черна течност, както и проби от тъканите и органите.
Инис Чейни положи неимоверни усилия на волята, за да не повърне в маската на защитното си облекло, докато наблюдаваше как Марвин Тепърман взима проби от заразената кръв. Потеше се обилно и имаше чувството, че ще се задуши.
Четиримата мъже оставиха сестрата да почисти.
Полковникът дръпна вицепрезидента настрана.
— Сър, Марвин ще отлети за Вашингтон с вас, за да занесе пробите за анализ. Аз предпочитам да остана тук още малко. Ако уредите…
— Диего! — Сестрата изскочи от палатката, като крещеше нещо на испански.
Доктор Хуарес я хвана за китките и се вторачи в скъсания ръкав над лакътя на защитното й облекло. Кожата й цвърчеше и капката черна повърната течност с размера на монета от двайсет и пет цента вече изгаряше плътта й чак до костта.
Полковник Рутеник напръска ръката й със зеления дезинфектант.
— Успокой се, Изабел. Мисля, че спряхме заразата навреме. — Доктор Хуарес погледна вицепрезидента. В насълзените му очи се четеше отчаяние. — Това е съпругата ми…
Чейни усети, че в гърлото му заседна буца, докато гледаше ужасяващите очи на обречената жена.
— Диего, отрежи ми ръката!
— Изабел…
— Диего, бебето ще бъде заразено.
Хуарес и Рутеник занесоха пищящата жена на хирургичната маса. Чейни побягна, хвана с две ръце шлема си, падна на колене, понечи да свали ципа на качулката си и повърна.
— Не!
Марвин го хвана за китката преди Чейни да успее да махне шлема и напръска оранжевото му защитно облекло с дезинфектант. После го хвана за ръката и го заведе при химичните душове. Застанаха под струята, после отидоха под втори душ с обикновена вода и накрая съблякоха защитните облекла.
Чейни хвърли изцапаната си фланелка в найлонов чувал, изми лицето и врата си и седна на пластмасовата пейка. Чувстваше се безсилен и уязвим.
— Добре ли сте?
— Съвсем не съм добре, по дяволите. — Чейни поклати глава.
— Справихте се добре. Това е четвъртият ми път в силно заразена зона. Полковникът е бил най-малко в десет.
— Как издържате? — с дрезгав глас попита вицепрезидентът. Ръцете му още трепереха.
— Полагаш усилия да не мислиш за хората, после влизаш под душа, махаш защитното облекло и повръщаш.
„Не мислиш за хората. Проклети вятърни мелници. Вече съм твърде стар, за да се сражавам с тях.“
— Да тръгваме, Марвин.
Отправиха се към хеликоптера. Докато се качваше, Чейни се обърна и видя двама мъже, които хвърляха поредния труп на погребалната клада.
Беше медицинската сестра.
13.
24 ноември 2012 г.
Холивуд Бийч, Флорида
Сълзите течаха толкова силно от очите й, че Доминик едва виждаше образа на Едит по видеотелефона. Ричард Стайнберг стискаше ръката й, а съпругата му масажираше врата й.
— Нищо не разбирам, Едит. Какво се е случило? Защо Из е отишъл там?
— Изследваше онези звуци от кратера.
Доминик притисна лице до гърдите на Ричард и се разрида.
— Погледни ме, Доминик! — заповяда Едит.
— Аз съм виновна.
— Престани. Това няма нищо общо с теб. Из просто си вършеше работата. Било е нещастен случай. Бреговата охрана разследва…
— А аутопсията?
Едит отмести поглед, опитвайки да се пребори с мъката си.
— И тримата са били заразени от черната тиня — каза равинът. — Трябвало е да изгорят телата им.
Доминик затвори очи. Тялото й трепереше.
— Изслушай ме, кукличке — рече Едит. — След два дни ще има опело. Искам да си дойдеш вкъщи.
— Ще дойда. И ще остана малко.
— А стажът ти?
— Това вече няма значение. — Доминик избърса сълзите си. — Едит, наистина много съжалявам…
— Ела си вкъщи.
Сивото следобедно небе беше заплашително. Доминик отключи вратата на колата си, хвърли пътническата си чанта на предната седалка, вдъхна дълбоко морския въздух и седна зад волана.
Пъхна ключа в стартера, превъртя го и се замисли. „Из е мъртъв. И вината е моя.“ Затвори очи и поклати глава. „Аз съм виновна, по дяволите.“ Компактдискплейрът се включи.