Денят на змията
- Автор: Олтън Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Денят на змията». Краткое содержание книги:
— На третия.
В гласа на Мик прозвуча умора.
Доминик извади ножовката от задния си джоб, протегна ръка назад и я подаде на Мик. Асансьорът спря на третия етаж.
Мик излезе, като се препъваше, и едва не падна по лице.
Вратите на асансьора се затвориха.
Мик се озова сам в коридора и със залитане тръгна напред. Главата му беше замаяна. Силната доза торазин го теглеше към земята и той нямаше сили да се съпротивлява. Падна два пъти, после някак успя да се смъкне по стълбите и излезе на двора.
Нощният въздух малко го освежи, но зрението му беше все така замъглено. Той започна да мига, за да разсее мъглата пред очите си, запрепъва се към оградата и болезнено падна по гръб.
Очите му се затвориха. Ужасно му се спеше. „Не!“ Той се претърколи, изправи се и продължи.
Доминик разкопча горните копчета на блузата си, пое дълбоко дъх и излезе от асансьора. Приближи се до поста на охраната и погледна десетината монитора зад гърба на Реймънд.
Видя картината от двора. Облечена в униформа на санитар фигура се катереше по бетонната стена.
Реймънд вдигна глава и се вторачи във вдлъбнатината между гърдите й.
Ръцете на Мик бяха като гумени. Колкото и да се опитваше, не можеше да накара мускулите си да изпълняват заповедите му.
Усети, че възелът на найлоновото въже се изплъзва от пръстите му, и падна от два метра и половина, като едва не си счупи глезените.
Доминик видя, че Мик падна, и едва сподави вика си. Вместо това въздъхна и съблече жилетката си.
— Господи, колко е топло тук…
Очите на Реймънд щяха да изхвръкнат. Той скочи от стола и застана до вратата.
— Бъзикаш се с мен, нали?
С крайчеца на окото си Доминик видя, че Мик става и отново започва да се катери.
— Приеми истината, Рей. С толкова много стероиди в организма ти едва ли ще можеш да продължиш достатъчно дълго, за да ме задоволиш.
Реймънд отвори вратата.
— Доста мръсни приказки за жена, която преди три седмици едва не ми прекърши гръкляна.
— Не разбираш, нали? На никоя жена не й е забавно, когато я насилват.
— Предизвикваш ме. Дошла си, за да ме накараш да наруша условната присъда, нали?
— Може би просто се опитвам да се извиня — отговори Доминик и помисли: „Хайде, Мик, размърдай си задника“.
Болката го държеше в съзнание.
Мик стискаше зъби, пъшкаше и се катереше. „Още малко. Хайде. Раздвижи ръце. Стисни по-здраво въжето. Добре. Спри. Поеми въздух. Хайде, последни сантиметри…“
Стигна до върха на стената, нави въжето около лявата си ръка и с дясната извади ножовката от джоба си.
Борейки се срещу въздействието на торазина, Мик започна да реже бодливата тел.
Реймънд се облегна на стената и се вторачи в гърдите на Доминик, които изпъкваха под блузата й.
— Виж сега каква сделка ще сключим, слънчице. Ние с теб ще направим оная работа и ти обещавам да оставя момчето ти на мира.
Тя погледна крадешком към монитора и видя, че Мик още реже бодливата тел.
— Тук ли искаш да го направим?
— Няма да си първата.
Реймънд посегна към гърдите й и на Доминик й се догади.
Мик отмести срязаната бодлива тел и погледна надолу.
Той придърпа свободния край на въжето към себе си, омота го няколко пъти около останалата бодлива тел, нави го около кръста си и се спусна по стената.
След няколко секунди бе коленичил на тротоара и гледаше като зашеметено животно фаровете на приближаващата се кола.
— Чакай, Рей! Казах, спри!
Доминик блъсна ръката му и извади от чантата си флакона със спрея за самоотбрана.
— Шибана курво! Бъзикаш се с мен, а!
Тя отстъпи назад.
— Не. Току-що реших, че животът на Мик не заслужава цената, която искаш.
— Кучка…
Доминик се обърна и притисна лице до топлинния скенер. Вратата се отвори и тя хукна навън.
— Добре, слънчице, ти направи своя избор. Сега момчето ти ще трябва да го отнесе.
Реймънд издърпа чекмеджето на бюрото си, извади парче гумен маркуч и тръгна към асансьора.
Доминик стигна до паркинга и с облекчение видя, че микробусът „Додж“ потегля по шосе номер 441. Отвори багажника на колата си и набра номера на „Пътна помощ“.
Асансьорът спря на седмия етаж и Реймънд слезе.