Денят на змията
- Автор: Олтън Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Денят на змията». Краткое содержание книги:
12.
23 ноември 2012 г.
Плажът „Прогресо“
Полуостров Юкатан
6:45 ч.
Бил Годуин целуна спящата си съпруга, грабна уокмена си и се измъкна от хотелската стая на втория етаж на „Холидей Ин“.
Още едно идеално утро.
Той слезе по стълбището от алуминий и бетон, водещо към басейна, после излезе от оградената площ и тръгна към плажа. Светлината го накара да присвие очи. Пред него се простираха километри чисти бели пясъци и кристалносини води.
„Каква красота…“
Стигна до водата. Над тънката линия облаци на хоризонта на изток надничаха блестящи точици златиста светлина. Млада мексиканка караше сърф по спокойните води на залива. Бил се възхити на фигурата й, протегна се, сложи слушалките в ушите си и затича по плажа.
Четирийсет и шест годишният анализатор по маркетинг в „Уотърфорд-Лийман“ бягаше за здраве три пъти седмично, откакто преди шест години се възстанови след сърдечен удар. Вярваше, че „сутрешният километър и половина“, както го наричаше съпругата му, вероятно е добавил десетина години към живота му и му е помогнал да контролира теглото си за пръв път от дните му в колежа.
Изпревари друг бегач и му кимна за поздрав. Едноседмичната ваканция на Юкатан бе направила чудеса с кръвното му налягане, но пикантната мексиканска кухня не бе помогнала на фигурата му. Той стигна до безлюдна спасителна кула, но реши да отиде още по-нататък. След пет минути и осемстотин метра спря. Беше напълно изтощен. Наведе се, събу маратонките си, сложи уокмена в едната и навлезе в освежаващите води.
Продължи да върви, докато водата стигна до гърдите му. Затвори очи и се отпусна в топлото море.
— По дяволите! — Бил дръпна ръката си. Сигурно някоя медуза го бе опарила.
На ръката му бе залепнало нещо черно като смола и изгаряше плътта му.
— Проклети петролни компании — изсумтя той и потърка ръката си, но петното не се изми.
Парещата болка се засили.
Той започна да ругае на глас и направи няколко крачки към брега. От ноздрите му потече кръв. Залитайки, Бил се добра до плажа. Тъмночервени петна замъглиха зрението му. Почувства се лек като перце и зашеметен, после се свлече на колене на пясъка.
— Помощ! Моля ви, някой да ми помогне!
До него се приближи възрастна двойка мексиканци.
— Que paso, Senor?5
— Съжалявам, не говоря испански. Трябва ми доктор.
Мъжът го погледна.
— El doctor?
Пронизваща болка възпламени очите на Бил. Той извика и заби юмруци в очните си ябълки.
— Господи, главата ми!
Мексиканката забърза да повика лекар.
Бил Годуин имаше чувството, че някой избожда очите му с шиш. Започна да скубе косата си, после се преви на две и повърна кървава черна течност.
Възрастният мексиканец се наведе над него и безуспешно се опита да му помогне.
Цвъртящото повърнато изпръска крака му и изгори плътта.
Белият дом
Вашингтон, окръг Колумбия
Докато четеше доклада от две страници, Инис Чейни усещаше погледите на президента Малър и на Пиер Борджия.
— Не се ли знае откъде е дошло токсичното замърсяване?
— От Мексиканския залив, вероятно от петролните кладенци на ПЕМЕКС — отговори Борджия. — По-важното е, че десетина американци и неколкостотин мексиканци са умрели. Течението е ограничило черния прилив до крайбрежието на Юкатан, но трябва да следим ситуацията, за да сме сигурни, че тинята няма да стигне до бреговете на Щатите. Важно е и да запазим дипломатическото си присъствие в Мексико по време на тази криза с околната среда.
— Какво искате да кажете?
Чейни забеляза, че Малър се чувства неловко.
— Пиер мисли, че ще е най-добре ти да оглавиш разследването. Проблемът с трафика на наркотици развали отношенията ни с Мексико. Смятаме, че възникналото положение може да предостави удобна възможност да ги оправим. Ще те придружават представители на пресата…
Чейни въздъхна. Макар че официалното му встъпване в длъжност щеше да стане през януари, конгреса го бе утвърдил за поста по-рано. Новата му длъжност, съчетана с работата като сенатор, го изтощаваше.
— Нека да изясним нещата. Подготвяме се за потенциален конфликт в Персийския залив, а вие искате да оглавя дипломатическа мисия в Мексико? — Чейни поклати глава. — Какво да правя там, по дяволите, освен да изказвам съболезнованията си? Моите уважения, господин президент, но посланикът ни в Мексико може да се справи с това.
5
Какво става, господине? (исп.). — Б.пр.