В руините на Париж
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Иванова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «В руините на Париж». Краткое содержание книги:
— Мястото, където се намират капитан Леърд и спътниците й, ни е известно — отвърна той.
Стоун разтвори изненадано очи:
— Знаете къде…
— Търсените лица се намират в Свободната зона.
— Защо тогава чакаме още? — попита Стоун възбудено. — Защо не изпратите някого да ги залови?
— Няма никаква необходимост от това — отвърна инспекторът.
Те отново използваха метрото, за да се върнат обратно, но слязоха на друга метростанция. И край нея тези пет и половина десетилетия не бяха минали безследно, но въпреки всичко тя изглеждаше чиста, дори поддържана. Електрическото осветление функционираше, за голяма изненада работеше дори и ескалаторът.
Беше почти мръкнало, когато излязоха навън. Слънцето се беше вече скрило зад хоризонта, а светлината беше станала така тъмнозелена, че изглеждаше почти черна. Гледката беше доста странна и тя повече от всичко друго символизираше за Черити абсолютната промяна на този свят.
Толкова по-изненадващо изглеждаше онова, което се намираше около старата шахта на метрото: един почти напълно жив град. Ако не беше тази зловеща, черно-зелена светлина, Черити би решила, че се намира в някой град на двайсети век. Улицата беше широка и безлюдна. Единствената зеленина, която виждаше, бяха растения и грижливо поддържани саксии. Но когато Черити се вгледа по-внимателно, тя забеляза, че някои прозорци бяха почернели и някои покриви бяха рухнали.
Тя погледна изненадано към Барлър и този път французинът не успя да прогони израза на гордост от лицето си.
— Значи това е Свободната зона?
Барлър кимна.
— Какво сте очаквали? Няколко мръсни човека от каменния век, които обитават свърталища от руини без покриви?
— Разбира се, че не — отвърна припряно Черити. — Само съм малко изненадана. Оттатък в Америка съм виждала съвсем други градове.
— Така ли?
— Те никога ли не идват тук?
— Мравките? — Барлър поклати глава. — Никога. Във всеки случай не доброволно. — При тези думи сянка пробяга по лицето му. — Пък и защо ли да идват? — продължи Барлър. — Ние не им правим нищо, те на нас също. Това тук е Свободната зона.
— И никога не сте се опитвали да излезете оттук?
Барлър сви презрително устни.
— Вие видяхте стената, нали?
Черити не отговори нищо, а последва французина по широката улица като се отправиха към многоетажна бяла сграда. Въпреки че също беше стара и носеше белезите на тежка разруха, които бяха само отчасти отстранени, тя създаваше някак впечатлението на нещо официално. Напукана мраморна стълба водеше към входа й. Преддверието беше осветено със сиянието на няколко неонови лампи. Черити разбра, че се намираха в някакъв предишен хотел. Някогашната рецепция беше все още запазена, но зад нея се виждаха монитори.
— Това е управлението ни — поясни Барлър, комуто не беше убягнал изненаданият й поглед.
Черити погледна още веднъж към монитора. Беше доста далеч от тях, за да може да различи подробности, но не беше трудно да се разбере, че камерите показваха няколко големи площада, които почти не се различаваха от улицата, която току-що бяха пресекли.
— Какво е това? — попита тя иронично. — Пътна контролираща система?
Барлър я погледна с недоумение.
— Тук има няколко места, които е по-добре да държим под око — отвърна той. — Но всичко това ще ви обясня утре. А сега ще ви заведа при вашите приятели.
Черити тъкмо се канеше да тръгне, когато някакво движение върху един от мониторите привлече вниманието и. Беше малък двуизмерен екран с доста лоша картина. Но въпреки всички смущения и ивици тя можа да различи черните хитинови фигури, които се движеха между сградите…
— Кажете ми, Барлър — каза Черити — грешно ли съм ви разбрала или вие наистина преди по-малко от десет минути твърдяхте, че те не идват никога насам?
Барлър я изгледа за миг объркано, после очите му се ококориха в изненада, когато погледът му падна върху монитора. Изплашено изражение се появи върху лицето му, но той не каза нищо, а се озова с два скока при въпросния екран и вдигна някаква старомодна телефонна слушалка, прикрепена под него. Черити напразно се опитваше да разбере думите, които той разменяше с човека от другата страна на връзката, след като припряно набра някакъв телефонен номер, но Барлър говореше толкова бързо, че не можеше да схване нищо от онова, което казваше.
Но той изглеждаше видимо ядосан, когато окачи обратно слушалката и се обърна към нея.