Необикновена зараза
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Необикновена зараза». Краткое содержание книги:
Намръщих се.
— Не съм сигурна дали разбирам…
Тя се вторачи в маската ми.
— Удобно ли ти е с това нещо?
— Да.
Явно представлявах ужасна гледка. Маската закриваше половината ми лице и приличаше на муцуна.
— Как ще го хванете, докато осъществява връзка, ако не ми изпрати повече съобщения?
Джанет отвори папка с разпечатки.
— Искаш ли да ги чуеш?
Кимнах. Стомахът ми се сви.
— „микроскопични червеи размножаващи се ферменти и миазми“ — прочете тя. — Това е съобщението, което е изпратил тази сутрин. Следващото пристигна следобед. „те са живи но никой друг няма да бъде“. А после, след около час, дойде още едно. „хората които грабят от другите и ги експлоатират са макропаразити те убиват гостоприемника си“. Всичко е написано с малки букви и няма пунктуация, с изключение на разстоянията между думите.
— Класическа медицинска философия. Датира от Хипократ и други европейски практици. Според теориите им причината за болестите е атмосферата. Възпроизвеждането на отровни частици, възникнали при разлагането на органичната материя. Микроскопични червеи и така нататък. По-късно историкът Макнийл е писал за взаимодействието между микро и макропаразитите като начин за разбиране на еволюцията на обществото.
— Тогава смъртдок има медицинско образование. И ми се струва, че намеква за каква болест става дума в случая.
— Няма начин да знае каква е — казах аз и ме обзе ужасен, нов страх. — Не виждам как би било възможно.
— Имаше нещо в новините.
Почувствах прилив на гняв.
— Кой се е разприказвал този път? Не ми казвай, че и Ринг знае за това.
— Във вестника пише само, че главният съдебен лекар разследва необикновен смъртен случай на остров Танжер, странна болест, която е накарала военните да приберат трупа с хеликоптер.
— По дяволите!
— Въпросът е там, че ако е чул новините във Вирджиния, смъртдок може да е знаел за това, преди да е изпратил съобщенията си по електронната поща.
— Надявам се случаят да е такъв.
— Защо мислиш, че може да е станало нещо друго?
— Не знам. — Бях изтощена и стомахът ми се бунтуваше.
— Той иска да говори с теб — каза Джанет и се наведе към стъклената преграда. — Затова ти праща съобщения.
По гърба ми отново полазиха ледени тръпки.
— Чуй сега какво сме намислили — продължи тя и прибра разпечатките в папката. — Мога да ти осигуря самостоятелен чат рум в „Америка онлайн“. Ако разговаряте достатъчно дълго, може да го проследим по телефона и да разберем в кой район и град се намира.
— Не мисля, че смъртдок ще се хване на тази въдица. Твърде е умен, за да го направи.
— Бентън Уесли мисли, че може да ни провърви.
Не казах нищо.
— Уесли смята, че смъртдок е маниак и може да влезе в някой чат рум, за да разговаря с теб. Че не само иска да знае какво мислиш ти, но и ти да знаеш какво мисли той. Или поне такава е теорията на Уесли. Нося преносим компютър и всичко, което ти е необходимо.
— Не — отговорих аз и поклатих глава. — Не искам, Джанет.
— И без това няма какво друго да правиш през следващите няколко дни.
Винаги се ядосвам, когато някой ме обвини, че нямам достатъчно работа.
— Не искам да общувам с това чудовище! Твърде е рисковано. Може да сбъркам нещо и да умрат още хора.
Джанет ме погледна изпитателно в очите.
— Те и без това умират. Може би умират и в момента, докато разговаряме, без да знаем.
Замислих се за Лила Прюит — сама, обикаляща от стая в стая и обезумяла от болестта. Представих си я как пищи, когато се поглежда в огледалото.
— Трябва просто да поддържаш разговора — продължи Джанет. — Не проявявай интерес. Дръж се така, сякаш те е изненадал, инак ще се усъмни. Прави го няколко дни, а ние ще се опитаме да разберем къде е той. Включи се в „Америка онлайн“. Ще създам за теб чат рум на име „Съдебен лекар“. Влез и чакай там.
— И после?
— Надявам се, че смъртдок ще те потърси там, където се консултираш с други лекари и учени. Няма да устои. Това е теорията на Уесли и аз съм съгласна с него.
— Той знае ли, че съм тук?
Въпросът не беше еднозначен, но тя разбра какво имам предвид.
— Да. Марино ме помоли да му се обадя.
— И какво каза?
— Искаше да знае дали си добре. — Джанет започна да говори уклончиво. — Занимава се с онзи стар случай в Джорджия. Двама души, наръгани с нож в магазин за алкохол. Нещо, свързано с организираната престъпност. В някакво градче край остров Сейнт Саймънс.