Ако жените пожелаят
- Автор: Полякова Татьяна Викторовна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ако жените пожелаят». Краткое содержание книги:
— Нека кажем така — за мен.
— И в какво ще се състои моята работа?
— Най-вече в даването на разумни съвети. Макар че може да възникне и ситуация, подобна на тази, каквато имаше преди седмица.
Той се засмя.
— Ако разбирам правилно, на работа ме кани местната мафия.
На това място се разсмях аз.
— Мафия ли? Това е крайно несполучливо определение… Моята приятелка иска да построи империя и аз й помагам. Не ме гледайте така, с ума си съм. Ако искате, ще ви донеса медицинско свидетелство от психиатрията. Ние имаме идея как, но по някои въпроси не ни достига образование. Трябва ни човек като вас. Ловък, умен и циничен. А сега да си поговорим още малко за вас. Тъй като работите с пот на чело, след няколко години може би ще се преместите в столицата. И ще постигнете някои неща. Вероятно големи неща. Зависи какъв ще ви е късметът… Само че е по-добре да си крал в собственото си кралство, отколкото генерал в чуждо. След две години всички пари, които се превъртат, шумолят и се харчат в този град, ще бъдат наши. А това означава власт и почти безгранична свобода.
— След две години ли казахте? — попита той.
Кимнах.
— Може би и по-рано. Две години са крайният срок.
На това място той отново се засмя и каза:
— Знаете ли, вярвам ви.
— И правилно постъпвате — усмихнах се.
— Вашата приятелка също ли е хубава? — попита той и ме хвана за ръката.
Издърпах я, погледнах го и рекох:
— Константин Николаевич, хората казват за вас, че сте много умен човек. Предлагам ви толкова пари, колкото не струва нито една жена. Опитайте се да отклоните вниманието си от моята външност и си представете, че пред вас стои една старица или например мъж.
Той се подсмихна.
— Това е трудно…
— Тогава си представете, че под роклята ми се крие космат корем или че гърдите ми са напомпани със силикон.
— А те напомпани ли са? — Погледнах го в очите, а той ми рече: — Извинете… Трябва да ви кажа, Лада Юриевна, че след първата ни среща аз също се поинтересувах от вас. Не съм ви направил досие, но научих някои неща, а за други се досетих по логичен път. Ситуацията в града ми е известна и в нея за няколко месеца положението доста се промени. След първото ви обаждане с нетърпение очаквах второто, така че вашето предложение не ме изненадва…
— Значи ще си помислите, така ли?
— Няма за какво да си мисля — отвърна той. — Съгласен съм.
Останахме дълго в парка, разхождахме се по алеите, а някъде след около час минахме на „ти“ и това стана някак от само себе си и напълно естествено. Той на няколко пъти ме погледна с искрено възхищение и аз със задоволство отбелязах, че този път възторгът му не беше предизвикан от лицето ми или от разкошния ми бюст.
— Банката е перспективно нещо — кимна той. — Естествено в този случай нещата трябва да се обмислят много добре, но като цяло идеята си заслужава… Сега аз също си мисля, че крайният срок е две години…
Той ме изпрати до колата, а аз му казах:
— Ще ти дам няколко практически съвета: пред Лома се дръж скромно, не демонстрирай, че си чак толкова умен, превий гръб веднъж-дваж, бъди мъдър и не се смей с глас. Трудно е да се издържи на погледите му, но е наложително, в най-лошия случай го гледай между очите. Към мен се обръщай само на име и презиме, не ми прави никакви комплименти, не ми се усмихвай и не ми мяткай погледи. Гледай към мен само когато ми говориш директно. Разбира се, в началото Лома ще те посрещне на нож и няма да поиска да те вижда покрай мен. Но ти ще го изтърпиш. Ако се държиш правилно, той ще свикне с теб. Ще ти прости очилата и интелигентността, а пък след това дори ще те заобича като близък човек… Не искам да те заплашвам, ти си умен човек. Ако делът ти се стори малък, кажи и ще го обсъдим. Най-важното, което имаме аз и приятелката ми, не са парите, а куражът… Ако започнеш да хитруваш, ще ти изпеем една песничка…
— Какво? — не разбра той.
— Ще ти изпеем „Вечная памят…“
Както и предполагах, Лома посрещна Сердюков на нож.
— За какъв дявол ми е тази интелигенция в къщата? — крещеше той.
В този момент аз между другото си спомних за къщата:
— Какво строиш там от половин година? Да ме беше завел поне веднъж…
— Ами нали ти каза… — подхвана Лома.
— Какво искаш от една жена? Ние, както е известно, днес говорим едно, а утре — друго. Разбира се, ти беше прав за къщата, сега много добре го осъзнавам. И искам къща… Само че я искам такава, каквато си я представям аз. Кой работи там? Половин година се туткат и какво са направили? Вечно се опитват да смъкнат повече пари, пият по цели дни и накрая ще струпат някаква ужасия.