Дяволски кости

— Сам ли живееш, Ейса?

Още един от триковете при разпит — смяна на темата.

— Да.

— Хубава къща.

Фини не отговори.

— Сигурно струва доста пари.

— Имам собствен бизнес. — От чесането бузата на Фини беше станала огненочервена. — Дизайнер съм на видеоигри. Освен това поддържам няколко уеб страници.

— Говори се, че твоята собствена е особено добра.

— Затова ли сте тук?

— Ти ни кажи.

Ноздрите на Фини потрепнаха.

— Все същото невежество и тесногръдие.

Слайдъл наклони глава на една страна.

— Вижте, това не е никаква тайна. Аз съм последовател на уика.

— Уика? — презрително изрече Слайдъл. — Като вещиците и последователите на дявола?

— Да, ние смятаме, че сме вещици. Но не сме сатанисти.

— Това много ме успокои.

— Уика е религията на новите езичници, нейните корени са далеч преди християнството. Почитаме един бог и една богиня. Спазваме осемте сабат в годината и есбат при пълнолуние. Живеем според строг етически кодекс.

— Той включва ли убийство?

Фини смръщи вежди.

— Уика включва специфични ритуали, магьосничество, билкарство, гадателство. Последователите на уика използват магиите само за постигането на нещо добро.

Слайдъл издаде някакъв звук, не се разбра какво искаше да каже.

— Както много други последователи на нетрадиционни религии, ние непрекъснато сме преследвани. Тормозят ни и физически, и психически, стрелят по нас, дори е имало случаи на линчуване. В момента за това ли става въпрос? Отново ли ни преследвате?

— Аз задавам въпросите — гласът на Слайдъл беше леден. — Какво знаеш за мазето на Грийнлийф Авеню?

— Абсолютно нищо.

Наблюдавах дали Фини се опитва да се измъкне. Забелязах само възмущение.

— При теб има ли казани и мъртви пилета?

— При уика не се правят животински жертвоприношения.

— А човешки черепи?

— Никога не бихме използвали такова нещо.

— Познаваш ли мъж на име Ти-Бърд Куерво?

Като че ли в погледа на Фини се появи някакво напрежение.

— Той не е един от нас.

— Не те питах това.

— Може би съм чувал името.

— В каква връзка?

— Куерво е сантеро. Лечител.

— Заедно ли танцувате на лунна светлина?

Фини навири брадичка:

— Всъщност сантерия и уика нямат нищо общо.

— Отговори на въпроса ми.

— Не познавам този човек.

Стори ми се, че отново присви очи.

— Нали не се опитваш да ме излъжеш, Ейса?

— Не съм длъжен да стоя тук и да търпя тормоза ви. Знам си правата. „Детмер срещу Ландон19“, 1985 година. Районният съд във Вирджиния признава, че уика е напълно законна религия и последователите й могат да се ползват от всички права, предвидени в закона. Решението е потвърдено през 1986 година от Федералния апелативен съд. Трябва да свикнете с това, детектив. Ние сме признати от закона и никой не може да ни спре да изповядваме религията си.