Поглед в мрака
- Автор: Чайковски Адриан
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-295-2
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поглед в мрака». Краткое содержание книги:
Че усети как напрежението у Талрик се покачва рязко и побърза да каже:
— Ами, продай ни на съпротивата. Няма проблем. Кимене ме познава. Нека просто говоря с нея.
— Че… — започна Талрик, но тя поклати глава и продължи. — Ще отида невъоръжена. Не ми пука. Виж, аз не работя за осородните, Талрик — също. Той е ренегат.
Хокиак присви очи.
— Талрик? Това име не го чувам за пръв път.
Талрик изпсува и прекатури с ритник масата.
Свари всички неподготвени, Че включително. Кръглият плот на масата отскочи, събори Хокиак с все стола му и цапардоса двама от биячите. Светлина изригна от дланта на осородния и най-близкостоящият мъж отхвръкна във въздуха, после се срина на пода с димяща дупка в гърдите. Талрик прескочи прекатурената маса, разперил криле. Мухородният охранител на Хокиак метна нож по него, но Талрик стреля в същото време. Жилото принуди мухородния да се свие инстинктивно, движението измести мерника му и вместо да прободе Талрик в окото, острието без дръжка само забърса скалпа му. Друг понечи да спре Талрик и получи лакът в лицето. Само с един скок осородният беше преполовил разстоянието до вратата.
Че посегна за меча си. Чувстваше се ужасно бавна и тромава. Минасецът до нея пръв извади оръжие от ножницата си и замахна да я намушка, но беше прекалено близо. Върхът на меча му само остърга кожената й занаятчийска куртка, Че политна назад, протегна инстинктивно ръка, сграбчи портупея на минасеца, повлече го и той падна отгоре й. Мечът му издрънча на пода и острието се скърши на две.
Талрик не я изчака, а продължи да си пробива път към вратата, водеща към претъпкания със стока дюкян, където Хокиак въртеше по-законосъобразната част от бизнеса си. Вратата се отвори, преди да е стигнал до нея, и Талрик видя на прага й стар паякороден, който тъкмо изваждаше кинжал от кания на колана си. Понеже нямаше време за нов изстрел, Талрик връхлетя отгоре му с рамото напред и го избута с цялата инерция на крилете си. Миг по-късно вече беше в дюкяна, а в следващия изчезна през парадния вход.
— Жива! — викаше Хокиак. — Хванете я жива, проклети да сте!
Че избута от себе си полузашеметения минасец, надигна се, но той я хвана за глезена и отново я събори на пода. Тя залази на лакти и колене, но не беше изминала много, когато Хокиак я фрасна силно с бастуна си по главата. Че извика, строполи се по хълбок, после телохранителят притисна лицето й към дъските, изтегли меча й от ножницата и го хвърли настрани.
— Предател! — изкрещя тя, като се бореше ожесточено, но и съвсем безполезно. Бастунът на Хокиак отново се появи в полезрението й.
— Един от хората ми е мъртъв — чу тя гласа на скорпионородния. — Допреди минута бях изправен пред избор — дали да изпълня молбата ти, или да те продам. Сега няма нужда да избирам. Щото приятелчето ти, дето изчезна, току-що реши вместо мен.
— Той е беглец! — извика безпомощно Че към обувките и върха на бастуна му. — Помислил е, че ще го предадеш на властите!
— Да бе, тъй ще да е — изсмя се Хокиак. — Знам, че Талрик е от Рекеф, моме. И преди съм чувал името му. Глупаво беше да го споменаваш, но пък сигурно си отскоро в занаята и още не знаеш кое как се прави.
— Какви ги приказваш? Просто исках да се срещна с Кимене.
— И ще се срещнеш — увери я той. — Грилис, как си, приятелю?
— Бил съм и по-добре. — Паякородният се хвана за касата на вратата и се надигна с мъка, като притискаше с една ръка тила си.
— Прати съобщение на червенофлагците — нареди Хокиак. — Кажи им, че сме им хванали едно пиленце, дето пее на осите. А ти, моме, скоро ще откриеш, че има и по-страшни неща от стаята с машинките, повярвай ми.
Едно необяснимо събитие беше довело Тиниса дотук.
Отначало новините за баща й бяха повече от оскъдни. Не че Тисамон криеше следите си, просто пътуваше толкова бързо, че не оставяше диря. Накрая, след като на два пъти се наложи да пролее чужда кръв, за да уварди своята, попадна на някакви черноборсаджии. В една крайречна таверна в Колегиум се заприказва със стар полуроден, наследник на бръмбарска и мравешка кръв. Дали случайно не е виждал богомолкороден, който да отговаря на това и това описание? Оказа се, че е виждал, при това не другаде, а в същата тази таверна, където въпросният богомолкороден се договарял с някакъв търговец, който тръгвал със стока за Хелерон и си търсел охрана.
Хелерон? Съвсем на място, като си помислиш. Къде беше отишъл Тисамон предния път, за да забрави миналото си? В Хелерон, разбира се, където хората рядко задаваха неудобни въпроси. Как не се беше сетила по-рано.
Сега й оставаше да се придвижи до Хелерон и Тиниса реши да повтори бащината си стратегия. Въпреки войната, или точно заради нея, между окупирания бръмбарски град и неговия свободен побратим течеше редовна, ако не и дотам законна търговия. Което подсети Тиниса за Мина и за стария скорпионороден Хокиак, който беше казал, че осородните не били прекомерно строги към черния пазар в окупираните градове.