Поглед в мрака

— Ами… в известен смисъл.

Хокиак въздъхна дълбоко.

— И сега искаш да те свържа със съпротивата.

Че чу как Талрик се размърдва на стола си, сякаш нещо го е изправило на нокти. Миг по-късно сама усети промяната в помещението. Шумните картоиграчи внезапно се бяха умълчали. Чу се стържене на столове по пода и тя погледна отново към осородния.

— Сигурно са хванали някого да лъже на карти — продума едва-едва в опит да разбере какво става.

Картоиграчите тръгнаха към тях. Че видя, че са извадили ножове, и скочи от стола си. Едва когато обградиха масата им, със закъснение съобрази, че мнимите картоиграчи всъщност са телохранителите на Хокиак. Ръката й беше стигнала едва на половината път до дръжката на меча, откри тя и се почувства адски глупаво, адски объркана и в пълно неведение какво става. Талрик все така седеше на стола си, облегнат назад, но Че го познаваше достатъчно и знаеше, че е напрегнат като струна, готов било да ритне масата в лицето на Хокиак, било да изпържи някого от телохранителите му с Изкуството си.

— Какво става, Хокиак? — попита тя. — Ти?… — Усети как светът се накланя под краката й. — Служиш на осородните?

Хокиак се разсмя на въпроса от сърце, макар и неблагозвучно.

— Служа, викаш? Я земи да седнеш, моме, и чуй какво има да ти каже старият Хокиак.

— Сядай — изсъска Талрик и тя се подчини несъзнателно.

— Тъй значи — заговори уморено Хокиак, — малката племенница на Стен е пораснала, види се? Върнала се е в града и иска да поднови познанството си със своите стари дружки от съпротивата. И хич не й пука, че осите са тук и като нищо ще я тикнат обратно в стаята с машинките си? Мда, не й пука. — Помълча малко, зает да дъвче мундщука на лулата си. — И човек почва да се пита чий го дири девойчето тука в компанията на осороден помагач. Отговорът изглежда комай прекалено очевиден, нали? Лишен от всякаква елегантност, но пък времената са такива — сурови. Теб те помня, него — не. А и ти няма да си първата, дето е излязла от стаята за разпити с променен мироглед. Говори се, че имперските разпитвачи си разбират от работата.

Че го зяпаше объркано.

— За какво говориш?

— Казва, че според него си сменила боята — вметна услужливо Талрик, не без известно задоволство в гласа. — Че не ти вярва.

— Какво? Но аз съм племенницата на Стенуолд…

— И самият Стенуолд би ти казал, че за мен туй не е достатъчно… Ох, забравих, че той не знае за малкото отклонение от маршрута ти.

Че премести поглед от скорпионородния към охранителите му.

— Но… какво да направя, за да ми повярваш?

Хокиак сви рамене.

— Не си прави труда, щото е без значение дали ти вярвам. Аз съм прост търговец, все пак. Въпросът е на кого да ви изтъргувам.

— Значи изведнъж се превърнахме в стока за продан, така ли? — попита го Талрик.

Хокиак му отвърна с широка усмивка.

— Е, човек трябва да си изкарва някак прехраната.