Приключението на коледния пудинг

— Аз… аз никога… — заекна Трефусис.

— Е, хайде да привършим с този случай. В продължение на две седмици разигравам комедия тук. Бавно затягах примката около вас. Отпечатъците от пръсти, отпечатъците от стъпки, претърсването на стаите с нарочно разместените вещи — всичко това го направих, за да ви внуша ужас. Лежали сте буден нощно време и сте се чудели, изпълнен със страх. Дали сте оставили отпечатъци от пръсти в стаята или пък отпечатък от стъпка някъде? Отново и отново сте премисляли случилото се през онази вечер, прехвърляйки в паметта си какво точно сте направили и дали не сте забравили нещо. Ето как ви доведох до състояние, в което допуснахте грешка. Днес, когато намерих нещо при стълбите, където сте се крили през онази нощ, видях страх в очите ви. Сетне отново разиграх комедия с малката кутийка. Поверих я на Джордж и излязох. — Поаро се обърна към вратата и извика: — Джордж!

— Тук съм, сър — обади се прислужникът и пристъпи напред.

— Ще ни кажете ли какво ви бях наредил?

— Трябваше да се скрия в гардероба във вашата стая, сър, като преди това поставя картонената кутийка там, където ми бяхте казали. В три и половина днес следобед господин Трефусис влезе в стаята ви. Отиде направо до тоалетната масичка и извади от чекмеджето въпросната кутийка.

— А в нея имаше една обикновена карфица. Аз винаги казвам истината. Тази сутрин наистина я намерих до витата стълба. Както казва една ваша поговорка, ако намериш сутринта карфица, ще ти върви през целия ден. И наистина ми провървя. Намерих убиеца! — Той се обърна към секретаря и продължи: — Виждате ли? Сам паднахте в капана.