Господството на Борн
- Автор: Ладлэм Роберт, ван Ластбадер Эрик
- Серия: Джейсън Борн #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Григорова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Господството на Борн». Краткое содержание книги:
Малко след обяд Марлон забеляза някакво раздвижване в дома на Херера. Двамата с Есай се появиха на вратата, размениха си няколко думи и се ръкуваха по западен маниер. Херера се качи в колата си, паркирана на улицата, и потегли сам. Когато автомобилът се скри от погледа му, Есай се обърна и тръгна към брега. Марлон го последва на дискретно разстояние.
Небрежната походка на Есай създаваше впечатление, че просто се разхожда без цел и посока. Стигнаха до бреговата ивица и той си купи няколко вестника от павилиончето на брега. След около километър и половина Есай стигна до кафене с тента в бяло и синьо, в центъра, на която беше извезана червена котва.
Той седна с лице към морето и си поръча обяд. Марлон си пое няколко пъти дълбоко въздух и се оттегли настрана, така че да вижда и Есай, и околното пространство. Скри се в сянката на един вход и провери дали пистолетът му е зареден, извади заглушителя и го зави на цевта. После се отдаде на заимстваните от дзенбудизма техники за дълбоко дишане.
Щом видя мъжа да минава отново край него, бързо тръгна покрай брега, сякаш има някаква важна задача. Мъжът го последва. Бенджамин Ел-Ариан го беше изпратил, за да се увери, че Джалал Есай е ликвидиран. А ако по някаква причина Етана се провалеше, дубльорът му трябваше да изпълни задачата.
Етана го поведе към далечния край на брега, оттатък пристаните и кейовете, към отдалечена ивица, която денем беше безлюдна поради недобрите условия за плаж, но както бе забелязал, нощем се използваше от младежите за тайни купони с пиене и секс. На Етана това му се виждаше отвратително, още едно доказателство за упадъка на Запада.
Попадна на рибарска лодка, обърната с дъното нагоре върху трупчета. Разсъхналото се дърво, покритото с водорасли, мидички и ракообразни дъно, лекият мирис на гниене, който се носеше от нея, му се видяха подходящи за целта. Той клекна до нея и извади цигара. Сложи я между устните си, извади пистолета с удължената от заглушителя цев и като се обърна, застреля дубльора си между очите. Чу се изпукване, но тялото се стовари на пясъка, без да вдигне никакъв шум.
Етана прибра пистолета, отиде при трупа и като го хвана за яката, го повлече към обърнатата лодка. С известно усилие го натика в пространството отдолу. Миризмата беше и без това лоша. Щяха да минат дни, може би седмица, преди някой да усети смрадта от разлагащата се плът. Надяваше се, че гларусите ще са свършили работата си дотогава и тялото няма да бъде разпознато.
Марлон Етана отупа ръцете си, вдъхна дълбоко дима и се върна по пътя, по който беше дошъл. Наоколо нямаше хора и никой не го видя. Най-хубавото беше, че вече нямаше кой да докладва на Ел-Ариан.
Дошъл беше моментът да се заеме с Джалал Есай.
Борис Карпов имаше желание да убие някого. Ако някой от германските полицаи го причакваше в уличката, след заминаването на разследващия екип, който три часа събира улики в часовникарското ателие, нямаше да се измъкне жив.
В спусналия се над Мюнхен мрак мускулите на краката започнаха да го болят и което е по-лошо, да отслабват и да не го държат. Неудържимо му се пикаеше. Имаше чувството, че всеки момент мехурът му ще се спука. Ала устата му за сметка на това беше суха като пустиня и устните му бяха залепнали от жажда.
Най-накрая светлината угасна в работилницата на Херман Болгер, лъчите от прожекторите на полицаите долу се махнаха и всичко утихна, с изключение на дрезгавия лай на някакво куче. С усилие Борис си наложи да изчака още тридесет минути. Накрая трябваше да прехапе устни, за да не започне да стене.
Когато най-после реши, че вече е безопасно да се покаже, се хвана за улука и се спусна по него. Не беше лесно, защото почти не чувстваше краката си. На два пъти усети как тръбата се изплъзва от потните му ръце и му се наложи да се хване с колене за нея, за да не падне. Все пак се закрепи някак си.
Когато стигна до земята, отиде между две кофи и се изпика като жена — клекнал между тях. С въздишка на облекчение насъбраната течност — цяла локва — се заизлива навън. Раздвижването на краката беше друга работа. Мускулите му бяха така стегнати, че болката почти го зашемети, когато се изправи.
Въпреки ясно осъзнатата необходимост да напусне колкото може по-скоро района през следващите няколко минути разкърши тялото си, първоначално по-внимателно, а после по-енергично. Нямаше избор, защото едва ли можеше да стигне до края на алеята, без да падне. Проклинаше се за годините, прекарани на административни постове, през които беше пропускал да си прави доста безжалостната понякога гимнастика. Докато се протягаше и извиваше мълчаливо и неотклонно, се съсредоточи върху дишането си.