Евангелието на Луцифер
- Автор: Кристофър Пол
- Серия: Фин Райън #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Евангелието на Луцифер». Краткое содержание книги:
— Чудно — измърмори Хилтс.
Минаха покрай обелиските и навлязоха през тъмния вход в обстановка от дълбините на пещерно студен ад.
Простиращи се във всички посоки, осветени само от слаби голи крушки, провесени от тавана, подредени като дърва за огрев и натрупани до нивото на очите се виждаха стотици човешки кости. Жълти, влажни, стари — слой след слой от бедрени кости, тазови кости, ръце, крака, ключици и прешлени, десетки хиляди черепи, зловещо втренчени със слепите си очни кухини, сключени челюсти и зъби, калцирани във вечни усмивки от капещия варовик. В тях не бе останало нищо човешко, като в свят, създаден в най-лелеяните мечти на сериен убиец, касапница, огромна маса от кости, които под въздействието на водата бавно се превръщаха в монолитен чудовищен фосил. Във въздуха се натрапваше неприятната сладникава миризма на плесен и старост, единственият звук беше собственото им тежко дишане.
— Мили боже! — възкликна поразената Фин. Тя хвана ръката на Хилтс и я стисна силно.
— Пред нас вероятно има и други хора. Хайде! — подкани я той.
Заедно изминаха коридора с кости, взирайки се в мъртвешкия мрак. Горе-долу на всеки петнайсетина метра в тунела се виждаха странични разклонения, преградени с железни решетки. Беше ясно, че е блокиран достъпът до основни участъци, за да не могат хората да бродят из тях и да се губят. Минаха покрай ръчна количка, пълна с различни кости, върху които бе оставена лопата — очевидно огромната костница продължаваше да се използва.
Хилтс се спря.
— Почакай. — Обърна се и се заслуша. Отначало тишината беше пълна, но после и двамата го чуха: тихо шумолене като от гризач, като плъхове в плевня. Бягащи стъпки по чакъл. — Приближават!
Той се огледа трескаво, после грабна лопатата от количката. Претегли тежестта й. Не можеше да се сравнява с пистолет. Фин забеляза тунел от противоположната страна на главния коридор. Желязната решетка висеше на пантите си.
— Да влезем! — Хилтс кимна.
Прекосиха коридора и се промушиха през процепа. Звуците от преследвачите им застрашително се засилваха. Хилтс повдигна тясната порта и намести пантите, те издадоха висок стържещ звук, от който Хилтс трепна.
— Не! — простена Фин.
— Какво?
— Виж! — Тя посочи през решетката.
На пода на тунела, на три метра от тях лежеше чисто новият паспорт с релефен златен канадски кръст, проблясвайки гордо на мъждивата светлина от слабите крушки.
— Чий е? — попита Хилтс.
Фин бръкна в джоба на якето си и извади паспорта, който беше получила преди малко повече от час.
— Идиот! — наруга се Хилтс.
— Ами сега?
— Да се надяваме, че няма да го забележат. — Той дръпна Фин в сенките.
Стъпките вече се чуваха съвсем ясно. Изведнъж Фин почувства непрогледната тъмнина зад тях и въображението й зарисува картини на онова, което криеше призрачната чернота. Километри от коридори, милиони черепи, два пъти повече слепи очи, взрени във вечността.
Стъпките се забавиха. Фин видя сянката на преследвача на мъждивата светлина от крушката. Стъпките замряха. Беше само един. Беше забелязал паспорта и се опитваше да разбере какво става. Човекът пристъпи напред в собствената си сянка. Брадатият от колата. Беше успял да се върне и да се срещне със спътника си от отсрещния перон на „Данфер-Рошро“. Държеше пистолет, плосък ултрамодерен автоматик, направен от някакъв черен полимер. Към цевта беше прикрепено нещо, което приличаше на дебел колбас. „Заглушител“, предположи тя. Мъжът нямаше намерение да привлича излишно внимание. В момента, в който се наведе да вдигне паспорта, щифтът на пантата се намести в гнездото с тихо прещракване и плесента по старите кости най-сетне дойде в повече на Хилтс. Той кихна.
Мъжът се завъртя с насочен пистолет. Дулото на оръжието избълва студена зелена светлина като зловещ вампирски поглед — лазерен лъч в допълнение към заглушителя. Фин почувства как Хилтс я хваща за рамото и я придърпва навътре в тъмното. Тя задържа дъха си и отстъпи назад, колкото се можеше по-безшумно. Протегна свободната си ръка, за да се ориентира, и докосна купчина кости. Брадатият пъхна паспорта в джоба на якето си, доближи се до вратата и започна да я разклаща, за да я извади от пантите. Хилтс отново я стисна за рамото и тя продължи безшумното си отстъпление. Свободната й ръка, протегната напред, изведнъж се оказа в празно пространство. Хилтс я изведе във второ разклонение на тунела, което продължаваше отдясно под прав ъгъл на първия. Пръстите на Фин докоснаха някакъв череп от лявата й страна. Тя пъхна пръсти в очните кухини и го измъкна от мястото му на стената. Чу се тихо приплъзване върху влажната повърхност. Стисна зъби и премери тежестта му. Около килограм. Изведнъж й хрумна, че се намира зад Хилтс. Ако брадатият стреляше, щеше да простреля нея. Замръзна. Точно пред себе си виждаше зеления лъч от лазера. Мускулите й се напрегнаха. Ако продължаха по страничния тунел, имаше шанс да го заобиколят и да му се измъкнат. Отново затаи дъх, ослушвайки се за стъпките на мъжа. Вместо тях чу шум от малки крачета и цвъртене. Хилтс изруга и зеленият лъч се насочи към второто разклонение на тунела и заслепи Фин. Нямаше време за мислене. Пристъпи напред, напълно заслепена, и замахна с черепа, който стоеше като боксова ръкавица в дланта й, прицелвайки се малко над лъча.