Тайната на остров Пайн
- Автор: Касслер Клайв, Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на остров Пайн». Краткое содержание книги:
Макс завика надолу към тъмната шахта, но от нея долиташе само ехото от гласа на един много разтревожен човек.
14.
На фона на извисяващите се айсберги, изсечени от ветровете и вълните във фантастични форми, и хоризонт, покрит от край до край с червени петна, „Орегон“ пак успяваше да прилича на шлеп за скрап. Дори безупречно чистата антарктическа околност не можеше да омекоти впечатлението от очуканата фасада на товарния кораб скитник.
Линда Рос свърши забележителна работа, докарвайки ги толкова на юг. За щастие времето не им изигра лоша шега и не срещнаха много ледове, докато не се оказаха на един хвърлей от Антарктическия полуостров. Там Гомес Адамс откри път между айсбергите с помощта на техния МД-520. Силната буря, която беше обхванала почти целия полуостров, най-накрая започна да утихва, и все пак Гомес докладва, че това бил един от най-трудните полети в живота му. И това го казваше човек, който бе вкарвал командоси зад фронта на противника.
Линда се погледна в античното огледало в кабината си и реши, че би била отлична съпруга на човечето от рекламата на гумите „Мишлен“. Знаеше, че под всичките слоеве на арктическата й екипировка се крие жена с тегло петдесет и два килограма, но огледалото не го разкриваше. А трябваше да облече още една канадка, когато слезе в хангара на лодките.
Хвърли поглед на настолния си компютър, който беше свързан с корабната сензорна система. Вън температурата на въздуха беше минус трийсет и седем градуса и духаше леден вятър, заради който щяха да я усещат с двайсет градуса по-ниска. Температурата на водата беше една идея над замръзването. Атмосферното налягане беше постоянно, но Линда знаеше, че това може внезапно да се промени.
Именно заради подобни изненади беше напуснала Северна Минесота.
Бе израснала в семейство на военни и никой не се съмняваше, че и тя ще служи. След университета изкара офицерската флотска в школа Обърн и пет години служи във военноморските сили. Харесваше работата си, особено службата в морето, но знаеше, че кариерата й ще има своите граници. Флотът награждаваше по достойнство по-добре от всеки друг вид въоръжени сили, но тя си знаеше, че с елфическия си външен вид и писклив глас никога няма да бъде избрана за команден пост. А най-много искаше да командва кораб.
След период от осемнайсет месеца, през който работи за Обединените началник-щабове, и предложиха повишение, но отново на канцеларска длъжност. Каквито й връзки да беше използвала, това нямаше да й осигури командирска длъжност на кораб. Реши друго и след месец вече беше първи офицер на кораб за поддръжка на петролни платформи в Мексиканския залив, с обещанието, че след година ще поеме командването.
Но след това в живота й настъпи пълен поврат, от онези, които човек никога не очаква. Някакъв адмирал, когото не беше срещала, й се обади за една свободна длъжност, която можеше да бъде определена като тайнствена. Когато попита защо са избрали нея, адмиралът обясни, че флотът е направил грешка, като не й е отдал заслуженото, и това може би е начин тя да бъде поправена.
Онова, което Линда не знаеше, е, че Лангстън Овърхолт е пуснал пипалата си сред висшето командване на всички видове въоръжени сили, за да търси хора, които биха били полезни на Корпорацията. Така Кабрило бе вербувал повечето от членовете на екипажа си.
Тя изключи компютъра и излезе от каютата. Апреските я караха да върви като патица.
Хангарът за лодките се намираше в центъра на кораба откъм десния борд. Линда не бързаше. Едно от първите правила за оцеляване в Антарктида гласеше: никога не се изпотявай. Въпреки че всички дрехи още бяха разкопчани, тя усети как телесната й температура се покачва. Неколцина от екипажа, край които мина, подхвърлиха добродушни забележки за външния й вид.
Външната врата на хангара беше изолирана, но когато допря пръсти в нея, за да я бутне, тя трепна от вкочаняващия студ. Преди да натисне дръжката, дръпна циповете на няколкото ката дрехи.
Външната врата на хангара беше отворена, а покритата с тефлон рампа за спускане на лодките бе свалена, така че антарктическият климат се стовари върху нея с пълна сила. Тя изстена, а очите й се напълниха със сълзи. Водата извън кораба беше черна и развълнувана от вятъра. Малки айсберги, наричани граулъри, преминаваха, полюшвайки се. Останалите трима от екипа вече чакаха. Франклин Линкълн определено беше най-едрият сред тях, направо, огромен. Виждаше се само усмихнатото му лице, което надничаше изпод купчина бяла тъкан. Марк Мърфи имаше вид на изгубен сред своята екипировка, сякаш малко момче се опитваше да облече костюма на баща си за някой карнавал. Един от членовете на екипажа й подаде канадка и маска с вградени комуникации. След това я провери за разпрани шевове, помогна й да си закопчае външните ръкавици с един пръст, да си сложи раницата и й подаде оръжието. Бяха решили да вземат Л85А2 — преработената от „Хеклер Кох“ британска къса карабина. Техните бяха допълнително преработени от оръжейника на кораба. Тъй като пълнителят се намираше зад спусъка, той беше свалил спусъчната скоба, така че да могат да стрелят, без да си свалят ръкавиците. Под чипоносите цеви бяха монтирани мощни халогенни лампи.