Сънят на сукубата
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Джорджина Кинкейд #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- Переводчик: Мария Бенчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сънят на сукубата». Краткое содержание книги:
— Или ни убива.
Той не отговори.
— Какво ще направиш, ако болестта дойде насам? — настоях аз. — Джефри каза, че той ще замине. Ти ще тръгнеш ли с него?
Тъмните му вежди се извиха от изненада, сякаш го бях попитала дали слънцето ще изгрее утре.
— Не, разбира се. Като епископ, сигурен съм, че Джефри ще… направи каквото трябва, за да продължи да изпълнява задълженията си. Аз обаче… аз служа на хората. Ще продължа да служа на хората. Ако се разболеят, ще се грижа за тях.
Сарказмът ми премина в шок и аз скочих на крака и тръгнах към него.
— Не можеш да го направиш! Нищо ли не си чул? Няма оцелели. Можем само да избягаме и да чакаме да отмине.
Това беше истина. Да, беше жестоко, но както казах и на Лиам на срещата ни след търга, именно така светът се беше борил с епидемиите през по-голямата част от човешката история. Разбира се, имаше и хора, които се грижеха и помагаха на болните, но когато епидемията се разрастваше и нямаше лек, бягството и страхът взимаха връх. Повечето хора от тази епоха решаваха проблема като се опитваха да се отдалечат колкото могат повече от болестта.
Андрю също се изправи; изражението му беше ужасяващо осведомено и сериозно, когато ме погледна.
— Ще направя каквото трябва. Мястото ми е тук.
Нямах намерение да го съблазнявам, но се протегнах и хванах ръцете му. Той потръпна, но не се освободи.
— Това е глупаво — казах му сериозно. — Не можеш да спреш болестта. Ще умреш, а аз… аз няма да го понеса.
— Тогава замини. Върви с Джефри. Или върви… в манастира. Той е изолиран. Там ще си в безопасност.
Намръщих се.
— Стига вече.
— Искам само най-доброто за теб, това е. — Протегна едната си ръка и хвана брадичката ми. — И аз не искам да гледам как страдаш.
Тогава осъзнах колко близо бяхме един до друг. Топлината, която телата ни излъчваха, можеше да си съперничи с греещото над нас слънце. Андрю също го осъзна и се опита да се отдръпне. Задържах ръката му, гняв се надигна в гърдите ми.
— И така ли ще приключи всичко? Цял живот живееш в бедност и целомъдрие, за да умреш сред купища вонящи трупове с разлагаща се кожа?
— Ако това иска Бог…
— Стига! — казах аз и се наведох напред. — Стига вече. Не разбираш ли? На Бог не му пука. Той дори не забелязва.
— Сесили…
Не му позволих да довърши. Вместо това притиснах устни към неговите и долепих тялото си. Не знам дали някога беше целувал друга, но бързо се учеше. Не се отдръпна. Дори мога да се закълна, че усетих жаждата му, докато устните му изследваха моите и охотно позволи на езика ми да гали и танцува с неговия език.
И (о, боже, помогни ми), той беше толкова добър и благороден, че само от тази целувка у мен се изля цял извор енергия. Тя потече през мен като мед, прекрасна и сладка.
За моя изненада аз сложих край на целувката, въпреки че останах притисната към неговото тяло и все още го прегръщах.
— Не разбираш ли колко е глупаво? — прошепнах; устните ни бяха толкова близо, че вдишвахме дъха на другия. — Ще умреш, без да си поживял? Без да си опитал всичко на този свят? Наистина ли ще тичаш към смъртта?
Очите му се опитаха да ме преценят, ръцете му бяха на кръста ми.
— Нямам нужда от плътски удоволствия, за да осмисля живота си.
— Лъжеш — казах му. — Имаш.
— Да искаш нещо и да се нуждаеш от нещо са две различни неща. — Той отстъпи и изведнъж се почувствах половин човек, само защото тялото му не беше до моето. За миг сякаш имах чувството, че ни свързва нещо по-голямо и от двама ни, но после усещането изчезна. — Дългият живот не означава нищо, ако е празен и безцелен. Подобре животът ти да е кратък, но изпълнен с неща, които са важни за теб.
— Ти си глупак — сопнах му се аз. — Няма да стоя и да гледам как умираш.
— Тогава замини.
Така и направих.
17
На другия ден трябваше да работя само половин смяна, но имаше много работа и заподозрях, че ще ми е трудно да си тръгна. Сет не работеше в кафето, но намерих бележка на бюрото си. Очевидно беше идвал по-рано.
C
Тетида,
Имам малко работа, но искам да се видим по-късно. Липсваш ми и не ми хареса как се разделихме. Ела по-късно, когато имаш възможност. Ще съм си вкъщи цяла вечер.
@ С любов,
@ Сет
C
И аз имах малко работа и след като прочетох бележката, изведнъж реших да приключа със задачите колкото мога по-бързо и да отида при него. Тъкмо щях да тръгвам, когато Мади ме хвана и тайнствено ме замъкна при историческите книги. За моя изненада дръпна яката на ризата си и оголи рамото си.