Сънят на сукубата

— Това е за последен път — изръмжах аз.

Тя спря насред риданието.

— Наистина ли?

Въздъхнах.

— Ела тук.

Със страх я целунах отново. Опасенията ми бяха не защото пак я целувах, а защото осъзнах, че аз самата съм с опасно ниски енергийни нива. Аз трябваше да си набавя нова енергия до сутринта. А ако го направех, създанието от сънищата ми щеше да се върне…

Получила нов прилив на живот, Тоуни успя да се трансформира и да оправи раздърпания си външен вид.

— Благодаря ти, Джорджина. Ти си върхът! — тръгна да ме прегръща, но аз се дръпнах.

— Върви и спи с някого, ясно?

Дъг пъхна глава в стаята точно тогава, за да ме моли за помощ. Слава богу, очевидно не ме беше чул. Той ококори очи, когато видя Тоуни. Подбутнах я да си ходи и й напомних да не забравя разговора ни.

— Свободна ли е? — попита той, докато я гледаше как си тръгва. Коженият й панталон се беше вдигнал нагоре.

— Да — отвърнах. — Абсолютно, но има високи изисквания.

Приключих с прегледа на книжарницата и отидох да свърша другите си задачи. Когато най-накрая пристигнах у Сет, го намерих изтегнат в цял ръст на дивана с включен компютър. Той седна и затвори лаптопа, когато влязох.

— Здравей, Тетида — каза той.

— Здрасти — поздравих го и аз.

Седнах до него и двамата замълчахме, докато се гледахме. Атмосферата не беше напрегната, но и не кипяхме от любов един към друг. И двамата мислехме. Преценявахме се. Той протегна ръка към V-образното деколте на блузата ми и аз потръпнах. Почувствах как пръстите му погалиха кожата ми там, където пръстенът му висеше на верижката. Той го издърпа и прокара ръка по делфина.

— Носиш го на верижка, а? Да не сме в гимназията?

— Може и да сме — рекох. — Дори още не сме стигнали до втора база.

Той се усмихна, пусна пръстена и премести пръсти върху бузата ми.

— Напротив, стигнахме — въздъхна той. — Напоследък май доста се караме.

— Да. — Потънах назад в мекия диван. — Вече дори не се караме за секса.

— Забелязах. Само за скучни неща.

— За скучни неща?

Той сви рамене.

— Сещаш се. За обичайните за една връзка проблеми. Че рядко сме заедно. За доверието. За откровеността. Любовта не е само борба със силите на вселената, които се опитват да ни разделят.

Изключение прави, помислих си аз, разликата в дължината на един смъртен и един безсмъртен живот. Не знам защо напоследък все се тревожех колко дълго ще живее Сет. Можех да разбера усложненията на интелектуално ниво, когато започнах да излизам с него, но до скоро нямах други вътрешни колебания. Стрелбата по Сет още повече влоши нещата. Като стана въпрос…