Сънят на сукубата

— На много крале и генерали ли си измила краката? — подразни ме той.

— Всъщност, да.

— О! Е, аз не попадам в тази категория.

Усмихнах се и се преместих на другия крак.

— Не е вярно. Поетите и бардовете са били от ранга на кралете. Мили са и техните крака.

— Липсват ми старите дни. Днес имаме късмет, ако ни платят.

Измих бедрото му, като внимавах да не закачам превръзката на раната.

— Да, вярно е. Но пък не те заплашват да те обезглавят, ако не харесат какво си написал.

— Очевидно не си чела отзивите на критиката.

— Чела съм само положителните.

Приключих с двата му крака и пуснах гъбата във водата. Махнах купата. Сет започна да се изправя, но му изшътках да седне.

— Не. Не съм свършила. — Протегнах се за бутилката масажно олио, която бях купила, и излях малко на ръцете си. Миришеше на бадеми. — Засега само те измих.

Много внимателно, както когато го миех, втрих олиото в кожата му и отново започнах от стъпалата. Миенето е много чувствено изживяване, но масажът с олио беше два пъти по-чувствено. Дори три пъти. Шеговитите закачки се изпариха. Сет просто ме наблюдаваше, на лицето му се изписа изненада и възбуда, когато ръцете ми се преместиха по-нагоре. Срещнах погледа му и усетих и други чувства. Любовта в очите му беше толкова силна, че трябваше да отклоня поглед. Сет владееше прекрасно английския език, но в някои дни това умение не можеше дори да се сравни с нещата, които казваше с погледа си.

Когато приключих с краката му, се покатерих зад него на дивана и преминах на гърба и гърдите му. Правех масажи почти толкова дълго, колкото и танцувах. Знаех прекрасно къде какво да пипна, познавах различните мускулни групи и знаех как да ги отпусна. Сет беше много стегнат и гърбът му беше на възли или от лошата позиция на тялото над лаптопа, или от стрес. Може би и от двете.

Накрая приключих. Без да се интересува, че ще изцапа мен или дивана, той се облегна назад и ме издърпа до гърдите си. Поставих буза на гладката му, хлъзгава кожа и се потопих в аромата на бадеми и миризмата на Сет.

— О, Джорджина — въздъхна той. — Иска ми се да ти върна жеста.

— Ще се престорим, че си го направил.

Той въздъхна отново.

— Не обичам такива неща.

— Така ли?

— Говоря сериозно. Наистина не обичам.

Страстта в гласа му ме стресна. Вдигнах глава.

— Добре ли си?

— Да… аз само… Не знам. — Той поклати глава. — Малко съм неудовлетворен.

— Сексуално неудовлетворен?

— Да… но не само. Някога мислила ли си ние… знаеш, да го направим само веднъж.

— Не — казах веднага. — Категорично не.

— Бих поел този риск.

— Куршумът е увредил мозъка ти. Ти винаги си бил по-силният, забрави ли?

— Стрелбата ме накара да се замисля какво представлява животът, това е. — Прозвуча като Мади. Как може един толкова глупав жест от негова страна да вдъхнови толкова много хора? У мен ли беше проблемът? Вече не усещах ли хората? — Искам да кажа, не мога дори да ти се отплатя за масажа. Ти правиш всичко постоянно за мен… но какво получаваш? Сигурно и ти си сексуално неудовлетворена. Нещата, които правиш по принцип… те нямат значение. Понякога си мисля, че Хю е прав. Ти страдаш повече от мен.