Сънят на сукубата

— Джорджина… — изстена тя и долната й устна затрепери.

— Не, не — прекъснах я аз. Хванах ръката й и я замъкнах в офиса ми. — Не тук.

Успях да затворя вратата, преди да избухне в сълзи. Изпъшках.

— Сега пък какво се е случило?

— Снощи се запознах с един човек — тя се хвърли на стола ми и чак се изненадах, че гърдите й не я пернаха по лицето.

Облегнах се на стената и скръстих ръце като един вид защитен жест.

— Добре… това не е нещо лошо.

Тя преглътна едно ридание и аз едва се въздържах да не се протегна да изчистя размазаната по лицето й спирала. Честно, колко спирала си слагаше тази жена?

— Прекарахме си чудесно… Пийнахме, поговорихме си и така нататък.

— И това не е нещо лошо.

Тя поклати глава.

— В края на вечерта ми каза, че иска да сме само приятели.

— Той… Чакай. Човек, с който току-що си се запознала, ти е излязъл с номера, че иска да сте само приятели?

Тоуни кимна.

— Ти какво му каза? Ти… предложи ли му се?

— Да… Попитах го иска ли да отидем в тоалетната и да пробваме загряващия гел с вкус на мента и шоколад, който си бях купила.

— Ти… Какво?

Тоуни посегна към чантата си и извади някаква тубичка. Махнах с ръка.

— Не, не. Не искам да го виждам.

— Къде сгреших? — изплака тя.

— Ами… — Не знаех да се смея ли, да плача ли. Тоуни никога нямаше да успее. Никога. — Може би си прекалено настоятелна. И честно казано… това с гела е малко шантаво.

— Мислех, че мъжете си падат по такива неща.

— Някои да, но… Не знам. Какъв беше той? Какво работи?

— Той е касиер.

— Хм. Хубаво. Не е зле.

— В «Благословени образи».

— Какво? Предложила си секс на мъж, който работи в магазин за религиозни материали? — възкликнах аз.

— Исках свястна душа — отвърна ми тя. — Това беше най-подходящото място.

— Боже господи! Тоуни… — Дори не знаех откъде да започна. В съблазняването имаше толкова много нюанси, толкова много тактики и стратегии. Тя не знаеше нищо и наистина вече не вярвах, че ще успея да я обуча. — Намерих ти работа в стриптийз клуб… Защо се мотаеш из магазини за религиозни материали? Мъжете сами идват при теб, след като номерът ти свърши. — Изведнъж ми мина една ужасяваща мисъл. — Все още си на работа, нали? — Мислех, че Саймън ще удържи на думата си, но нямаше как да съм сигурна.

— Да… — измънка тя. — Но мъжете там не са…

— За последен път ти казвам: забрави свестните мъже! Не можеш да си позволиш да подбираш. — Огледах я. Почти беше изчерпала енергията си. Намръщих се и си спомних срещата си с Лиам. — Та… Тоуни… наистина ли нищо не се получи с Ник от търга?

Тя взе кърпичка от кутията на бюрото ми и шумно издуха носа си.

— Не. Казах ти. Обадих му се и той каза, че не се интересува.

Умеех да разчитам хората. Бях много добра в това. Точно затова… ами затова бях звездна сукуба. Вгледах се в пълните й със сълзи сини очи и потърсих някакъв знак, че лъже. Нещо, каквото и да е. Не забелязах нищо. Кой лъжеше? Тоуни или Лиам? И защо, който и да е от двамата, да ме лъже? Лиам нямаше никаква причина… не и за Тоуни. Тоуни, предположих аз, можеше да е в съюз с Нифон. Той може би протакаше нещата, за да ме дразни. Това беше опасна игра и за двама им. Омразата му едва ли беше толкова силна, че да рискува да вбеси Джером. А аз знаех, че Джером щеше да побеснее, ако разбереше, че назначението на Тоуни е поради скрити подбуди.