Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Тук пожеланието нещо да бъде истина можеше да го направи истина. Да можеше само нещата да са толкова прости и в реалния свят.
Затвори очи и се изпрати обратно, за да поспи още малко, преди да стане. Да стане и да спаси света. Ако можеше.
Певара се присви до Андрол в дъждовната нощ. Наметалото й беше прогизнало. Знаеше два сплита, които щяха да са от полза тук, но не смееше да прелее. Срещу тях щеше да има Обърнати Айез Седай и жени от Черната Аджа. Можеха да усетят, ако прелееше.
- Определено пазят района - прошепна Андрол. Теренът пред тях се накъса на лабиринт от тухлени зидове и изкопи. Бяха помещенията в основите на това, което един ден щеше да стане същинската Черна кула. Ако Добсер бе прав, в самите основи бяха направени други помещения - скрити стаи, вече завършени, които щяха да продължат да са тайна, докато се строеше самата Кула.
Двама ашамани на Таим стояха наблизо и си говореха тихо. Макар да се опитваха да изглеждат безгрижни, времето разваляше ефекта. Кой щеше _по избор_ да стои навън в нощ като тази? Въпреки топлия мангал, който ги осветяваше, и сплита Въздух, който прогонваше леещия се дъжд, присъствието им бе подозрително.
„Пазачи.” Певара се опита да изпрати мисълта пряко до Андрол.
Подейства. Усети изненадата му, щом мисълта се натрапи над неговата.
Нещо се върна смътно. „Трябва да получим предимство.”
„Да”, изпрати тя обратно. Следващата мисъл бе твърде сложна, тъй че я изшепна:
- Никога ли не си забелязвал, че оставя основите с охрана нощем? Ако наистина има тайни стаи, работата по тях е щяла да се върши и нощем.
- Таим наложи комендантски час - отвърна Андрол също шепнешком. - Позволява ни да го пренебрегваме само когато му е изгодно - например за връщането на Велин снощи. Освен това този район е опасен, с тези ями и изкопи. Достатъчно сериозна причина да поставя стражи, само че…
- Само че Таим не е точно типът, който би се притеснявал, че някой ще си счупи врата, докато наднича наоколо - каза Певара.
Андрол кимна.
Чакаха в дъжда и отброяваха вдишванията си - най-сетне три ленти огън излетяха от нощта и поразиха пазачите право в главите. Двамата ашамани тупнаха на земята като чували зърно. Налаам, Имарин и Джонет си бяха свършили работата съвършено. Бързо преливане. Ако имаха късмет, или нямаше да се забележи, или щеше да се помисли за работа на хората на Таим.
„Светлина - помисли Певара. - Андрол и другите наистина са оръжия.” Не беше и помисляла за такива смъртоносни атаки - това беше напълно извън опита на една Айез Седай. Айез Седай не убиваха дори Лъжедракони, ако можеха да го избегнат.
- Опитомяването убива - каза Андрол, загледан напред. - Макар и бавно.
Светлина. Да, можеше да има предимство от връзката им… но можеше и да е адски неудобно. Трябваше да се научи да засланя мислите си.
Имарин и другите дойдоха от тъмното при нея и Андрол. Канлер остана назад с другите млади мъже от Две реки, готов да ги поведе от Черната кула в опит за бягство, ако нещо се обърка. Разумно беше да го оставят, въпреки възраженията му. Имаше семейство.
Издърпаха труповете в сенките, но оставиха мангала да гори. Всеки, погледнал към стражите, щеше да види, че светлината все още я има, но пък нощта бе толкова мъглива и дъждовна, че човек трябваше да се доближи много, за да разбере, че стражите са изчезнали.
Макар често да се оплакваше, че не знае защо другите го следват, Андрол веднага пое командването и прати Налаам и Джонет да пазят в края на основите. Джонет носеше лъка си, но не бе сложил тетивата в мократа нощ. Надяваха се, че дъждът ще спре и че ще може да го използва, когато не могат да рискуват с преливане.
Андрол, Певара и Имарин се хлъзнаха надолу по калния склон.
Основата беше направена от камъни, иззидани на стени между стаи и проходи. Тук долу това се превръщаше в лабиринт, особено с изливащия се отгоре постоянен дъжд. На заранта войниците Аша’ман щяха да бъдат пратени да изгребат водата и да подсушат основата.
„Как ще намерим входа?” - попита Певара.
Андрол коленичи и над ръката му увисна малко клъбце светлина. Капките дъжд, минали през него, за миг заприличаха на малки метеорити, щом проблеснаха и изчезнаха. Той топна пръсти в сбиращата се на локва вода на земята, после посочи и прошепна:
- Тече насам. Отива нанякъде. Там ще намерим Таим.
Имарин изсумтя одобрително. Андрол вдигна ръка и подкани Джонет и Налаам да слязат при тях, след което поведе с тихи стъпки.