Богинята на светлината

— Не е много сигурно — смотолеви той.

Памела продължаваше да гледа наоколо с широко отворена от изумление уста.

— Сега поне знам какво означават бележките му. Иска да е външен, но покрит. Ето така — тя посочи към центъра на басейна, където имаше гигантски кръгъл подиум от мрамор, издигащ се на около метър над водата. Мраморни колони, високи поне петнайсет метра, крепяха меден купол, който хвърляше сянка върху подиума. Под купола се издигаше надхвърляща човешки ръст статуя на Цезар с вдигната за поздрав ръка.

— Но според бележките му иска целият басейн да е покрит с купол. Писал е, че желае и точни копия на троновете. Сигурно има пред вид това — тя кимна към един наблюдателен пункт на спасители не далеч от мястото, където стояха. Беше мраморен и имаше формата на голям трон, с крилати лъвове отстрани.

— Иска ли да запази и конете с рибешки опашки? — попита Аполон, изключително развеселен от цялото преживяване. Памела примигна към масивните мраморни статуи на коне, чиито задни части се превръщаха в опашки на русалки.

— О, господи! Надявам се, не! — тя прокара ръка през косата си. — Това, заедно с фонтана, ще ме довърши. Ужасно е! Цялото нещо крещи: Имам много пари, но никакъв вкус!

— И освен това — каза Аполон, докато разглеждаше крилатите лъвове, кацнали върху квадратни колони около по-малкия и по-отдалечен детски басейн — определено няма нищо общо с автентичните римски бани.

Памела потръпна.

— Надявам се, че няма. Държава, управлявала света толкова дълго време, би трябвало да може да създаде нещо по-добро от тази нелепа бъркотия.

— Проблемът не е само в украсата. Римските бани не са били басейни за плуване като този. Те са се състояли от поредица свързани помежду си пространства — открити и закрити. В началото се е влизало в помещение, където посетителите били обтривани със специални масла и били масажирани. Следващото помещение обикновено било парна баня — той й се усмихна широко. — Със сигурност е нямало огромни басейни. Вместо това имало множество малки фонтани. Най-накрая идвали басейните — обикновено два — един горещ и един студен.

Изражението на Памела се промени от ужасено на обнадеждено.

— Можеш ли да ми опишеш римските бани по-подробно, за да скицирам нещо? Ще се наложи, естествено, да включа част от това — тя махна с ръка към заобикалящата ги безвкусица, — но навярно мога да го смекча, да го направя по-автентично и да убедя Еди да приеме идеята. Той вече каза, че иска басейнът да е покрит, но ще му покажа поредица от прекрасни покрити помещения, всяко със свой собствен воден елемент и всички те — обграждащи един не толкова противен басейн.

— Интересна идея — каза Аполон.

— Чудесно! Да се хващаме за работа!

Памела тръгна с отмерена крачка към един от най-малко населените редове бели шезлонги. Изведнъж спря.

— Храна — каза Памела. — Трябва ми храна, за да работя — погледът й се плъзна през басейна към мраморна сграда, пред която имаше неголяма опашка от чакащи хора. Прочете златните букви в римски стил и завъртя очи към небето.