Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
Госпожица Пул подаде на Свенсон сребърен поднос с бутилка вино и той наля на себе си и на двете дами, които го бяха довели тук.
— Много съжалявам, че се натрапвам, както се канех да обясня на тези дами…
— Колко странно, че сте решили да попитате точно тях — каза мадам Лакер-Сфорца. — Познавате ли се?
— О, не. Вие разбирате, че като ги помолих за помощ, разкрих отчаяната природа на търсенето си. Накратко, както вече казах, аз съм на дипломатическа служба за херцогство Мекленбург, и по-специално при сина и наследника на моя херцог принц Карл-Хорст фон Маасмерк. Знае се, че той е постоянен посетител на този хотел. Него търся. Може би е глупаво, но ако някоя от вас, скъпи дами — защото знам, че принцът високо цени красотата, го е виждала или е чула, че е бил тук, и може да ме упъти към настоящото му местонахождение, бих бил много признателен.
Те му се усмихнаха, отпиха от чашите си. Той се бе изчервил, беше му горещо и също отпи, но прекалено много, и се задави. Изтри устата си със салфетката и се покашля; чувстваше се като дванайсетгодишно момче.
— Докторе, моля ви, седнете. — Не беше забелязал, че все още е прав. Мадам Лакер-Сфорца му се усмихна, когато той понечи да седне, но по средата на движението пак се изправи, съблече шинела си и го остави на стола от дясната си страна. После отново вдигна чашата си.
— Благодаря ви още веднъж за любезността. Не искам да се натрапвам повече от необходимото…
— Кажете, докторе — започна госпожа Марчмур, — често ли губите принца? Или той е мъж, който се нуждае от… наглеждане? И подобен пост подобава ли на офицер и военен лекар?
Жените се изкикотиха. Свенсон махна с ръка, пийна още вино за кураж — дланите му бяха потни, яката пареше врата му.
— Не, не — просто обстоятелствата са извънредни. Получихме съобщение от самия херцог, а в момента нито пратеникът на мисията, нито военният ни аташе са тук. Принца също го няма. И тъй като не знаех нищо за плановете му, се заех да го намеря, тъй като съобщението налага бърз отговор. — Искаше му се да избърше лицето си, но не го направи. — Мога ли да ви попитам дали познавате принца? Често е споменавал, че вечеря в „Сен Роял“, така че може да сте го виждали — или да сте се запознали с него. Той е, ако мога така да кажа, мъж, който обожава красивите жени.
Те не отговориха. Госпожица Пул се бе навела и шепнеше в ухото на мадам Лакер-Сфорца. Тя кимна. Госпожица Пул се облегна на стола и отпи глътка вино. Госпожа Марчмур го гледаше. Не можа да се сдържи — когато я погледна в очите, изпита тръпка на удоволствие, като се сети — от собствените си спомени! — за гладките й бедра. Преглътна и се покашля.
— Госпожо Марчмур, вие познавате ли принца?
Преди тя да успее да отговори, вратата се отвори и влязоха двама мъже. Свенсон възпитано стана, но никой от тях не го удостои с поглед. Първият беше висок строен мъж с високо чело и къса коса; носеше червена униформа с жълти нашивки и черни ботуши. Еполетите му показваха, че е полковник. Подаде платото и медния си шлем на келнера, отиде право при мадам Лакер-Сфорца, пое ръката й и се наведе да я целуне. Кимна на другите две жени и седна до госпожа Марчмур, която вече му наливаше вино. Вторият мъж също целуна ръка на мадам Лакер-Сфорца, но не толкова надуто, и седна до госпожица Пул. Наля си сам и без да се церемони, отпи голяма глътка. Косата му беше светла, но прошарена, дълга и мазна, сресана зад ушите. Палтото му беше хубаво, но неподдържано — всъщност цялата му външност бе занемарена. Свенсон бе виждал хора като него в университета и се запита дали този не е някакъв учен и ако е така, какво тогава прави в тази компания.
Мадам Лакер-Сфорца заговори:
— Полковник Аспиш, доктор Лоренц, имам удоволствието да ви представя доктор Свенсон от херцогство Мекленбург, част от дипломатическата мисия на принц Карл-Хорст фон Маасмерк. Доктор Свенсон, полковник Аспиш е командир на Четвърти драгунски полк, наскоро обявен за личен полк на принца — това е голямо повишение. Доктор Лоренц е високо почитаем член на Кралския институт за наука и изследвания.
Свенсон им кимна и вдигна чаша. Лоренц прие това като още една възможност да отпие голяма глътка, опразни чашата си и си наля пак. Аспиш гледаше Свенсон с нещо като подозрение. Свенсон знаеше, че пред него е заместникът на Трапинг — веднага бе разпознал униформата — и че сигурно се чувства неуверен заради обстоятелствата около издигането си — а ако не заради това, предвид липсващия труп и по други многозначителни причини. Реши да завре пръст в раната.