Джейк Ренсъм и виещият сфинкс
- Автор: Роллинс Джеймс
- Серия: Джейк Ренсъм #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978–954–655–313–3
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Джейк Ренсъм и виещият сфинкс». Краткое содержание книги:
Джейк отново насочи вниманието си към арената. Докато наблюдаваше стадиона със затаен дъх, видя как първите лъчи на утринното слънце докосват върха на обелиска. Той засия с невиждан блясък.
Зрителите по трибуните станаха на крака.
Малка групичка излезе на арената през една от портите.
В далечината прозвуча сигнална тръба.
Това бе сигналът, който Хор очакваше. От мястото си зад руля, той извика гръмогласно:
— Наведете носа! Пикирайте!
— Дръжте се! — предупреди ги Джер.
Джейк и Нефертити послушаха съвета му. В същия миг носът на кораба се наклони под опасен ъгъл. Нескончаемото бучене на пещта, разположена под балона, секна. Корабът потъна в мълчание, сетне се наклони под още по-остър ъгъл и се устреми надолу, пикирайки като ястреб, зърнал плячка.
Вятърът брулеше палубата. Една зле завързана бъчва се откъсна от въжетата си, затъркаля се по средната палуба и се разби на трески. Хор въртеше руля с една ръка и полагаше неимоверни усилия да превърне стремглавото им падане в спираловидно кръжене.
Джейк се държеше здраво за парапета, ушите му писнаха, когато в тях засвири вятърът. Трябваше да се сети да извади от раницата тапите си за уши, но тя бе завързана зад него, а той нямаше да пусне парапета, за да я вземе.
Единствената им надежда бе елементът на изненада. А за да изненадат Кре и стражите, атаката им трябваше да е мълниеносна. Джейк се извърна и видя на средната палуба отряд от петима души. Всеки от тях носеше на гърба си чифт крила.
Небесни ездачи.
Джейк продължаваше да сдържа дъха си. Имаше чувството, че пропадането им няма край, а то едва ли продължаваше повече от минута. Струваше му се, че всеки момент ще паднат на земята и ще се разбият на безброй тресчици като онази бъчва.
В този миг Хор извика с напрегнат глас:
— По мой сигнал! Изправете кила! Сега!
Носът на корабът изскърца, но се повдигна нагоре. Джейк усети, че стомахът му се преобръща. Крилата от двете страни на кораба затрептяха и разтресоха целия му корпус. Пещта избълва огън, който изпрати облаци горещ въздух във вътрешността на балона. Черното каучуково покритие на балона засия в тъмнорубинен цвят. Джейк очакваше да избухне в пламъци, но балонът издържа.
„Дъхът на Шу“ продължи да се движи в равномерна спирала.
Джейк рискува и надникна между пръчките на парапета. Небесният кораб се издигаше над арената на височината на пететажна сграда. Зрителите бяха залегнали по трибуните, ужасени от неочакваната му поява. Отдолу долитаха викове и плач.
Извън стадиона прозвучаха рогове. Идваха от запад.
Представи си как Гримхорст и хората му нападат стражите, за да им спечелят малко време, през което да измъкнат затворниците от арената.
Джейк се изправи и се надвеси над парапета. Марика, Пиндор и Ба’чук тичаха по пясъка. В ръцете си стискаха сопи и копия. Кейди, въоръжена със своята сабя, помагаше на куцащия Шадуф да се измъкне в противоположната посока.
Джейк огледа пясъка, опитваше се да разбере какво ги е уплашило. Арената обаче беше празна. Нима появата на кораба бе уплашила и тях? Надвеси се още. Но никой от приятелите му не поглеждаше нагоре. Вместо това, те гледаха надолу.
Докато оглеждаше арената, една огромна перка проряза пясъка.
— Пясъчна акула! — възкликна Нефертити. — Кожата й е здрава като камък, почти невъзможно е да я убиеш.
Джейк забеляза още две перки, които кръжаха около обелиска.
— Ще спасим приятелите ти — каза Джер и даде знак на Хор.
Последва пронизително изсвирване. Небесните ездачи скочиха от парапета и пикираха към арената. За секунда полетяха като камъни, сетне крилата им се отвориха широко, а от раниците на гърбовете им изскочиха пламъци. Така своеобразните планери се превърнаха в миниатюрни реактивни самолети.
Всеки небесен ездач се насочи към някого от затворниците.