Джейк Ренсъм и виещият сфинкс
- Автор: Роллинс Джеймс
- Серия: Джейк Ренсъм #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978–954–655–313–3
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Джейк Ренсъм и виещият сфинкс». Краткое содержание книги:
Хвана въжето и се спусна на земята. В мига, в който краката му докоснаха пясъка, той хукна към Марика.
Забеляза Нефертити от лявата си страна. Тя бе завързала своето въже за кръста си. Когато то се опъна, тя подскочи във въздуха, прелетя над кръжащите акули и се приземи до Кейди и Шадуф.
Джейк насочи вниманието си изцяло към Марика. Извика й:
— Ще подмамя акулата към мен! Тичай към въжетата на кораба!
В изумрудените й очи проблесна ужас, но тя кимна.
Джейк свали раницата си и извади швейцарското си ножче. Отвори острието му и поряза дланта си, докато тичаше. Изпита такава болка, все едно бе сложил ръката си върху горещ котлон. Когато приближи достатъчно обелиска, свърна встрани и се протегна. От свития му юмрук потече кръв и покапа по пясъка.
Погледна през рамо и видя кръжащата акула да се насочва в неговата посока, привлечена от прясната кръв.
— Тичай! — извика той.
Марика се подчини. Джейк послуша собствения си съвет. Хукна с намерението да заобиколи обелиска и да се върне обратно на кораба. Трябваше обаче да попречи на акулата да го последва.
Прибра ръка към гърдите си, за да спре кървенето. Бръкна в раницата за запалителната бомба.
Експлозията е най-доброто средство да прогониш хищник, тръгнал по дирите ти.
Стиснал огненото кълбо, той отскочи няколко стъпки встрани, досущ като куотърбек, който очаква пас.
Перката на акулата изскочи от пясъка на два метра от него. Явно хищникът се бе придвижил по-бързо от очакваното.
Не можеше да чака повече. Подскочи, завъртя се и хвърли бомбата към перката. Изгуби равновесие и се просна върху пясъка, разпиля съдържанието на отворената си раница, сетне запълзя на четири крака.
Доста непохватно, но поне мерникът му бе точен.
Огненото кълбо удари перката, сетне отскочи и се затъркаля безобидно по пясъка. Засечка.
Положението не беше никак розово.
22.
Камъкът на времето
В мига, в който чудовищната пясъчна акула се хвърли към него, Джейк отскочи встрани. За частица от секундата зърна зъбатата паст, зейнала в образувалата се пясъчна дюна. Звярът закачи крака му, когато прелетя покрай него, но той използва инерцията, за да се претърколи и изправи на крака.
Забеляза, че в другия край на арената Нефертити помага на Шадуф, който бе привързал въже под раменете си, да се добере до кораба. Марика също се бе озовала на борда му. Кейди бе увиснала на друго въже, затъкнала сабя в колана си. Тя му махна със свободната си ръка.
— Идвай насам!
Какво си мислиш, че се опитвам да направя?
Джейк хукна, когато забеляза необичаен блясък в пясъка от лявата си страна. На арената лежеше изумруд, който грееше, озарен от първите лъчи на слънцето. Той спря и се обърна.
Това бе кристалът от Анкх Тави, същият, който бе взел от пирамидата. Явно беше изпаднал от раницата му.
— Какво правиш? — извика Кейди.
Джейк се стрелна към кристала. Не можеше да го остави, не и след всичко, през което бе преминал, за да го открие. Както тичаше, се наведе и се протегна, без да спира, грабна изумруда с окървавената си ръка и продължи да тича.
Или поне такъв бе планът му.
Миг след като сключи пръсти около кристала, силите му изведнъж го напуснаха и той се строполи на пясъка, плъзгайки се по корем.
— Джейк!
Опита да се изправи, без да изпуска камъка. Тялото му се струваше с пъти по-тежко от обичайното. Ставите го боляха, сякаш бяха пълни с парченца стъкло.
Какво става?
— Зад теб! — изпищя Кейди.
Той се обърна и се претърколи по гръб. Към него се понесе стена от пясък. От нея изскочи едно от чудовищата и отвори широко уста, в която блеснаха няколко редици остри зъби. Акулата се приземи по корем, завъртя се и запълзя на зигзаг към момчето. Движенията й напомняха за току-що скъсана жица на електропровод.
Кейди се пусна от въжето и хукна към брат си. Извади в движение сабята си. Уви, нямаше да стигне навреме.
Джейк вдигна треперещата си ръка, в която стискаше единственото си оръжие — кристала. Беше прочел някъде, че ако удариш акула по носа, тя ще изгуби чувството си за ориентация. Беше се надявал никога да не му се наложи да провери на практика дали тази теория е вярна.