Джейк Ренсъм и виещият сфинкс

Избухнаха радостни възгласи. Тълпата надигна халбите си, за да отпразнува събитието. Нефертити помръкна от гняв. Очевидно се бе надявала на по-различно посрещане.

— Не съм отвлечена! — заяви тя и тропна с крак.

Но никой не й повярва.

Джер прегърна Джейк през рамо.

— Най-добре да продължим този разговор на някое по-дискретно място.

Джер и събеседниците му се насочиха към старо дървено стълбище, което проскърца под краката им. Беше доста тясно и водеше до няколко стаи, разположени над кръчмата. Влязоха в стая за игри, в която имаше изподраскани маси и купища каменни пулове, използвани за някаква игра.

Джейк заговори първи, за да обясни положението.

— Не съм я отвлякъл.

Нефертити бе скръстила ръце пред гърдите си и гледаше мрачно, както може да гледа само една принцеса.

— Изправени сме пред далеч по-голяма опасност — каза Джейк и разказа случилото се през последните часове.

Когато свърши, Джер седна на един стол. Изглеждаше дълбоко угрижен.

— Значи онзи лудият бил братът на фараона? Смятах, че е мъртъв. — Спря погледа си върху Нефертити. — Чичо ти се бореше да направи всички жители на Дешрет равни, да ги обедини в едно. Благородна кауза. Нищо чудно, че братовчед ми го е хвърлил в затвора.

— А сега Кре планира да убие баща ми и да се провъзгласи за фараон. Качи ли се веднъж на трона, няма да остави чичо ми жив.

Обади се един от приятелите на Джер. Беше дребен старец с хлътнало лице.

— Кре е накарал мнозина да страдат заради това, че са му се опълчили. — Той огледа останалите. — Не след дълго или ще увиснем на бесилото, или ще бягаме, за да отървем кожите си.

Друг мъж кимна, за да изрази съгласието си, а една жена с руси коси, сплетени на плитка, и с вълнообразен белег на лицето, рече:

— Торкол е прав. Когато фараонът потъна в дългия си сън, над Дешрет падна мрачна сянка. Ако Кре се възкачи на трона, ще настъпи черна нощ.

— Затова трябва да го спрем — каза Джейк.

— Но фараонът може вече да е мъртъв — обади се млад мъж със сипаничаво лице.

Джер поклати замислено глава.

— Познавам братовчед си. Няма да предприеме нищо, докато Нефертити е на свобода. — Той взе един от каменните пулове, оставени върху масата и го претегли в ръка. — Тя е непредсказуем фактор. Той няма да предприеме толкова драстичен ход, докато ситуацията върху игралната дъска не се подреди според желанията му.

Някой почука на вратата, при което всички подскочиха стреснато.

Джер даде знак на мъжа със сипаничавото лице да отвори, а на Нефертити — да скрие лицето си под качулката.

Вратата се отвори, в стаята влетя дребничко момченце, осем-девет-годишно, преливащо от енергия, сякаш току-що бе изпило цяла кана кафе.