Джейк Ренсъм и виещият сфинкс

— Народът се тълпи на арената — каза Джер. — Скоро първите лъчи на Ра ще докоснат обелиска и игрите ще започнат.

— Може ли да погледна? — попита Джейк.

Джер му подаде далекогледа. Хор измъкна още един изпод наметалото си и го подаде на Нефертити.

— Пригответе кораба! — извика капитанът.

Докато екипажът изпълняваше заповедите, момчето се надвеси над парапета и вдигна далекогледа. Необходими му бяха две-три секунди, за да фокусира лещите и да открие широката пясъчна арена, заобиколена от каменни трибуни.

— Някога тук се поставяха пиеси, гледахме циркови представления — тъжно промълви Нефертити.

— Сега това място е станало отвратително, кръв напоява пясъка и над него витае страх.

Далекогледът се оказа удивително мощен и показа на Джейк арената от птичи поглед. От всички посоки по тъмните още улици се стичаха хора. Като че цялото население на града идваше да наблюдава игрите, да стане техен свидетел. Скоро разбра, че този силен интерес съвсем не е доброволен. На светлината на факлите Джейк видя войници, които подкарваха хората като стадо към стадиона.

— Кре е решил да ознаменува с кръв възкачването си на престола — заяви Нефертити. — Иска да демонстрира силата си, да сплаши всички.

Нямаше сили да гледа повече, но Джейк продължи да наблюдава арената. Тя бе с размерите на футболен стадион, формата й бе овална, а полето, отредено за игрите, бе застлано с пясък. В центъра й се издигаше черен обелиск с позлатен връх, устремен към небесата. Мястото напомняше на колизеума в Калипсос с тази разлика, че игрите, които се организираха тук, бяха далеч по-смъртоносни.

— Вдигнете платната! — извика Хор.

Джейк се надвеси достатъчно, за да види как се отварят крилата на кораба, задвижвани от механизмите на средната палуба, задействани от екипажа. Костените ребра тракаха ли, тракаха, докато гумените платна най-сетне заеха местата си.

Джер се присъедини към момчето.

— Ще имаме само една възможност. Не бива да пропуснем подходящия момент.

Застанали рамо до рамо, те наблюдаваха града, ширнал се в нозете им. Джейк видя как първите слънчеви лъчи на новия ден пропълзяват първо през пустинята, сетне изкачват крепостните стени, прекосяват града и накрая достигат до арената.

Зрителите изпълваха стадиона, който бе обкръжен отвън от множество войници. Кре предизвикваше бунтовниците да направят опит да спасят пленниците. Никой от войниците обаче, не поглеждаше нагоре. А дори някой да вдигнеше поглед, небесният кораб летеше толкова високо, че нямаше да види нищо повече от точица в небето и да реши, че това е някой ястреб, който кръжи бавно в търсене на плячка.

Джер смушка Джейк и му посочи някакво място встрани от стадиона. Той насочи далекогледа си натам. По безлюдните улици, които водеха от западните квартали към арената, се движеше група мъже, предвождани от великан, когото Джейк позна въпреки разстоянието. Това беше Гримхорст, червенобрадият съдържател на „Кривият гвоздей“. Опърпаният на вид отряд, който той водеше след себе си, не би могъл да разгроми царската гвардия. Стражите ги превъзхождаха числено в съотношение четири към едно. Целта бе да отвлекат вниманието им, да ги подмамят, да ги ангажират. Надяваха се това да продължи толкова, колкото е необходимо на екипажа на „Дъхът на Шу“ да спаси затворниците.