Джейк Ренсъм и виещият сфинкс

Небесният капитан Хор въртеше руля с една ръка, другата бе провесил в превръзка през рамо. Бяха се издигнали час преди изгрев под претекст да изпробват ремонтирания кораб. Въпреки че той си беше съвсем наред, а това бе само оправдание, за да го вдигнат във въздуха, Политор сновеше трескаво по палубата, за да се увери, че всичко работи както трябва.

Не след дълго Джейк разбра причината за тази суетня.

Погледна през парапета. Ка-Тор се простираше на две-три хиляди метра под тях, все още потънал в сенките на нощта. Видя очертанията на града, осветени от огньовете, запалени по крепостните стени. Политор му бе казал, че корабите им рядко се издигат толкова високо. Било необходимо огромно количество гориво, за да се нагрее балонът, който да издигне кораба на такава височина. А за да се задържат на нея, екипажът непрекъснато помпаше духалата и хвърляше в пещта цели чували с червеникави плодове.

На тази височина въздухът бе разреден и студен. Главата на Джейк пулсираше от болка, симптом за височинна болест, предизвикана от недостиг на кислород. А може би причината за главоболието му се криеше в неспокойния му сън. Чувстваше се изтормозен от кошмар, в който майка му бе преследвана от огромен гракил, бълващ огън. Когато се събуди, не можа да заспи отново, остана с отворени очи, вперени в мрака, измъчван от тревожни мисли за Кейди и приятелите си.

Дочу зад гърба си тих глас:

— По-добре хапни нещо.

Обърна се и видя Нефертити, приведена над димяща купичка каша. Ароматът на канела и подправки долетя до него на крилете на хладния бриз. Египетската принцеса бе загърната в дебело наметало.

— Трябва да съхраниш силите си — каза тя и му подаде купичката. — Чичо Шадуф ми каза веднъж, че ловецът е силен само ако стомахът му е пълен.

Джейк взе купичката с каша и седна на палубата. Започна да се храни с пръсти, какъвто бе местният обичай. Кашата разля топлина в тялото му и прогони усещането за студ.

Нефертити седна до него, обгърна коленете си с ръце и впери поглед в небето. Изглежда, че и тя не бе спала добре. Хапеше долната си устна, а цялото й лице излъчваше тревога.

— Ще ги спасим — каза Джейк. — Ще успеем.

Тя дълго мълча.

— Ами ако нещо се обърка? — Нефертити преглътна и сведе поглед към коленете си. — След като татко потъна в големия си сън, аз започнах да прекарвам повечето си дни в пустинята. Ловувах. А междувременно Кре е плел мрежата на своя заговор. Как можах да го пропусна?

Джейк предположи, че тези излети в пустинята са били нейният начин да преодолее загубата на баща си. Нефертити и Лейла бяха останали сам-самички и Кре бе успял да запълни празнината в живота им благодарение на красивата си външност и сладкодумните си приказки.