Джейк Ренсъм и виещият сфинкс

Пясъкът експлодира, когато двата хищника се сблъскаха и започнаха да се бият помежду си.

Кейди и Шадуф запълзяха по пясъка в опит да се отдалечат от мястото на схватката.

Тогава изникна нов проблем.

Стражите нахлуха по най-долните редове и заобиколиха арената.

Вдигнаха лъковете си.

Стрелците започнаха да обстрелват кораба и небесните ездачи. Една стрела се заби в крака на Шадуф и го прикова към пясъка. Доловили миризмата на кръв, двете биещи се акули се втурнаха към стареца.

Друг небесен ездач се гмурна сред дъжд от стрели, сграбчи Кейди за яката на блузата й и я вдигна във въздуха.

— Пусни ме! — извика тя и понечи да се отскубне, очевидно за да помогне на Шадуф.

Желанието й се сбъдна. Стрела порази раницата на гърба на небесния ездач. Тя избухна в пламъци, а експлозията запрати и двамата на пясъка. Мъжът бързо свали крилата си и угаси пламъците, плъзнали по панталоните му.

Кейди потърси сабята, която бе изтървала, намери я и се втурна към Шадуф.

Ездачът понечи да я последва, но земята се разтвори под краката му. Извика от ужас, когато пясъчната акула го замъкна под земята.

Планът им се проваляше. Дори небесните ездачи, уловили Пиндор и Ба’чук, не можеха да се върнат на кораба, заради дъжда от стрели.

— Свали ни по-долу! — извика Хор от кърмата, където държеше здраво руля. — Хвърлете въжета!

Бученето на духалата заглъхна и сянката на големия кораб се спусна ниско над арената. „Дъхът на Шу“ продължи да се спуска, докато килът му не остърга върха на обелиска.

Част от моряците хвърлиха въжета, докато останалите започнаха да обстрелват стрелците, използвайки всичко, което им попадне под ръка, включително огнени кълба, които избухваха сред стражите. Неколцина стрелци паднаха на пясъка, обгърнати от пламъци.

Джейк забеляза Кейди точно под себе си. Сестра му бе помогнала на Шадуф да се изправи, но около тях кръжаха акули, подплашени от пламъците и хаоса. Двамата не можеха да достигнат кораба.

Нефертити свали наметалото си. Беше облякла дрехите си за лов, а на кръста си носеше меч.

— Ще помогна на сестра ти и на чичо ми! Погрижи се за твоя приятел!

С тези думи тя спринтира към едно от въжетата и се преметна през парапета. Увлечен от устрема й, Джейк се пресегна към друго въже, но спря за миг, за да пъхне една запалителна бомба в раницата си.

Някой извика от палубата:

— Джейк! Недей! Това е сигурна смърт!

Джер стоеше на кърмата, вдигнал щит, за да предпази Хор от стрелците, които се опитваха да прострелят капитана на кораба. Щитът бе набоден със стрели като игленик.

Той извика отново:

— Трябва да тръгваме с тези, които успяхме да спасим!

Джейк не го послуша, а се надвеси над перилата. Видя Марика, опряла гръб в обелиска, а една акула се бе устремила към нея. Не можеше да остави приятелите си… нито един от тях.