Джейк Ренсъм и виещият сфинкс
- Автор: Роллинс Джеймс
- Серия: Джейк Ренсъм #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978–954–655–313–3
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Джейк Ренсъм и виещият сфинкс». Краткое содержание книги:
— Разбрах защо свирят роговете!
Джер се обърна към Джейк и му обясни:
— Изпратих съгледвачи да разберат защо стражите надуват роговете. Исках да разбера участта ви.
— Обърна се отново към детето, извади от джоба си медна монета и я постави в дланта му. Монетата изчезна мигновено.
След като получи парите си, момчето заговори бързо, без дори да спре, за да си поеме дъх:
— Казват, че някой се е опитал да отрови фараон Неферхотеп. Чужденци. От Калипсос! — Момчето се изплю на пода. — Повечето били заловени, само един избягал. Всички стражи го търсят. За главата му е обявена награда от триста сребърни монети. Казват, че убил принцесата. Или че принцесата била омагьосана. А може и да му е помагала. — Момчето сви рамене. — Накарал я е да отрови собствения си баща.
Джер даде на момчето още една монета, сетне го отпрати.
— Благодаря ти, Рику.
Нефертити свали качулката си. Джейк очакваше лицето й да е зачервено от гняв, но тя изглеждаше съсипана, очите й плуваха в сълзи, които сдържаше със сетни усилия.
— Нали не смятате, че съм го направила?
Русата жена каза:
— Дори светлото, попаднало в сянката на Кръвта на Ка, става тъмно.
Джейк изпита жалост към Нефертити. Тя беше горделива и своенравна, но дали Кре наистина бе успял да поквари духа й? Спомни си я каква му се бе сторила в пустинята, далеч от сянката на чудовището дива и свободна.
На вратата се почука отново. Нефертити едва успя да вдигне качулката си навреме. Беше същото момче, Рику. То се плесна по челото.
— Забравих да ви кажа! Онези чужденци… Ще ги изпратят на Кървавите игри.
Джейк подскочи, готов да го пришпори за повече информация.
Джер го спря и коленичи до момчето.
— Кога ще започнат те?
— По изгрев слънце.
— Значи утре?
Последва енергично кимване.
— Принцеса Лейла е бясна. Искала да ги убият още днес. Твърди, че тя сама разобличила заговора на чужденците. Един ден от нея ще стане велика царица!
Джер прошепна нещо в ухото на Рику. Момчето кимна, прибра още една монета и изхвърча през вратата. Този път Джер заключи след него. Погледът му бе натежал от тревога.
— Братовчед ми е хитрец. Извлича максимума от ситуацията. Представя Лейла като спасителка. Никой няма да изрече дума против нея… или против него, когато се ожени за нея.
— Значи не сме направили нищо друго, освен да разчистим пътя му към трона — горчиво заключи Джейк.
— За да седне на трона, трябва да преодолее още две препятствия. — Джер погледна Джейк и Нефертити. — Ще остави фараона жив, докато ви залови. Предполагам, че това е причината да насрочи игрите за утре сутрин.
Джейк разбра.
— Иска да ни подмами. Знае, че ще опитаме да спасим останалите.
— Именно.
— Какво ще правим тогава? — попита Нефертити.
— Първо, ще ви скрием на сигурно място. После ще спасим приятелите ви.
— Как?
Вместо да отговори, Джер се обърна към останалите.
— Съпротивата отдавна очаква подобна възможност.
Старецът на име Торкол рече:
— Едно е възможност, Джер, друго е безразсъдство. Не сме достатъчно силни. Прекалено разпокъсани сме, не ще успеем да се организираме толкова бързо.
Джер сви рамене.
— Ако не действаме сега, никога няма да успеем. Ако Кре и подчинените му жреци вземат властта, ще изгубим битката, преди още да сме я започнали.
Обсъждането продължи дълго, везните се накланяха ту на едната, ту на другата страна, но Джер успя бавно, постепенно, да ги спечели на своя страна. Ако Кре приличаше поне малко на братовчед си, Джейк не би трябвало да се учудва, че Кръвта на Ка се е сдобила с такова влияние.
Най-накрая Джер се обърна към Джейк и насочи вниманието си изцяло към нето.
— По-рано попита как.
Момчето кимна.
— Как ще спасим приятелите ми и сестра ми.
— При положение, че пирамидата е блокирана от стражите, най-добрият ни шанс ще бъдат игрите, които ще започнат утре сутрин. Всъщност те ще са единственият ни шанс.
— Това не обяснява как ще го направим — настоя Джейк.
Джер се усмихна одобрително.
— Не пропускаш нищо, нали млади човече? Питаш ме как? Отговорът е лесен: с малко помощ от небето.