Джейк Ренсъм и виещият сфинкс
- Автор: Роллинс Джеймс
- Серия: Джейк Ренсъм #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978–954–655–313–3
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Джейк Ренсъм и виещият сфинкс». Краткое содержание книги:
Може би наистина ме защитава.
Да, но камъкът защити само него и никого другиго.
Зад гърба му прозвуча остър вик. Обърна се. Кейди се намираше едва на няколко метра назад. Сестра му видя какво приближава към нея и хукна, като махаше с ръце. Джейк се опита да я последва, да я настигне, да я скрие зад защитното си поле.
Но беше прекалено слаб, прекалено омаломощен. Каквато и магия да се криеше в кристала, тя бе изсмукала цялата му сила, превръщайки го в немощен старец. Пясъкът под краката му беше твърд като камък.
— Кейди!
Погледите им се срещнаха. Кейди разбираше, че е обречена, но вместо уплаха, излъчваше тъга. Той разбра причината — тя трябваше да го остави.
— Джейк! — извика Кейди.
И тогава вълната я настигна… и я превърна в камък.
Джейк рухна на колене. Или по-точно, щеше да рухне, ако някой не го бе сграбчил за раменете и не го бе вдигнал във въздуха. Сигурен бе, че това е вещицата, която изгаря от нетърпение да разкъса гърлото му.
— Дръж се — извика похитителят му.
Джейк се извърна и видя мъж с крила, зад когото се точеше огнена диря. Беше го спасил един от небесните ездачи. От раницата му изригнаха пламъци и той го понесе към кораба.
Джейк продължи да се взира надолу.
Към каменната статуя на момиче със сабя в ръка.
Четвърта част
23.
Гатанки в пясъка
Носеха се във въздуха почти цял ден, но Джейк сякаш не забелязваше нищо от това, което се случваше около него. Смазан от шок, потънал в скръб, той се скри в малка каюта на долната палуба. Бе изплакал сълзите си, седеше на леглото и се взираше в зеления камък върху масата. Той бе спасил живота му, но и го бе съсипал.
Пусна кристала и силите му бавно се върнаха. Отново го докосна, но само с върха на пръста си, за да провери дали въздействието му ще е същото. Нищо не се случи. Досети се каква е причината. Опипа превръзката на дланта си. Раната му пулсираше от болка, но камъкът се нуждаеше от кръв.
Не знаеше нищо друго за този камък. Писъкът на гракилската вещица прогаряше съзнанието му като горещ въглен. Намерил е втория камък на времето!
Спомни си рубинения кристал, увенчал жезъла й. Това ли бе първият камък на времето? Един червен, един зелен. Калверум Рекс по следите на изумрудения кристал ли се бе впуснал? Явно бе намерил първия, но се нуждаеше и от втория. И бе изпратил тази вещица да премине през пясъчната буря и да го намери.
Джейк затисна ушите си с длани, опитвайки се да спре пороя от въпроси. Но спреше ли да си задава въпроси, мислите му се насочваха към Кейди, а пред погледа му изникваха очите й, превърнали се в камък. Този спомен щеше да го преследва до края на дните му.
Знаеше, че има само един начин да облекчи болката, макар и в незначителна степен. Този лек изискваше кръв, кръвта на вещицата. Джейк възнамеряваше да я убие.
Използва студения си гняв като стълба, на който да се опре, за да се съвземе. След като насочи мислите си към отмъщението, най-накрая събра сили, за да се изправи и да събере вещите си. Макар по-голямата част от съдържанието на раницата му да се бе разпиляла, тя все пак бе останала на гърба му. Пъхна в нея камъка, не бе в състояние да го гледа повече, но и не искаше да се разделя с него.
Пое дълбоко дъх и постави длан върху златния часовник, окачен на верижка около врата му. Долови тихото тиктакане, все едно това бе собственото му туптящо сърце. Тръгна към вратата… после спря.
Защо часовникът продължаваше да тиктака? Джейк не го бе навивал, а когато бе погледнал циферблата му за последен път — в Храма на времето в Ка-Тор — стрелката бе спряла да се върти. След като бе извадил часовника от дупката в пирамидата, така и не бе проверявал дали механизмът работи.
Джейк свали верижката, измъкна го и отвори капака му. Секундната стрелка се въртеше ли въртеше. Джейк застана на едно място и се завъртя бавно. Когато се обърна на изток, стрелката се завъртя още по-бързо.
Джейк преглътна с усилие, осъзнавайки значението на този факт.
Часовникът отново действаше като компас.
Това може да означава само едно…
Ако рубиненият кристал бе първият камък на времето, а изумрудът — вторият, трябваше да има и трети. Джейк не можеше да откъсне поглед от часовника, съзнаваше, че това е самата истина. Дори предположи какъв е цветът на този трети камък.