Джейк Ренсъм и виещият сфинкс

Дворцовата стража сгъсти редиците си около Кре, за да го отдалечи от битката, но вещицата Хека закрачи по пясъка право към Джейк.

При появата й всички акули отстъпиха назад и се отдалечиха на безопасно разстояние.

С едно-единствено движение тя разтвори расото си и извади от него своето оръжие; това не беше жълтеникавата пръчица с кръвния камък на върха, а дървен жезъл с размерите на бастун. На върха му бе инкрустиран камък с размерите на юмрук, който хвърляше безброй сияйни отблясъци. Това бе рубиненият кристал, който Джейк вече бе виждал. Същият камък, който майка му държеше на онази мозайка.

За миг изтръпна от страх. Възможно ли бе под това черно расо да се крие майка му? Или пък вещицата я бе убила, за да вземе рубинения кристал?

Отказа да повярва в което и да било от тези предположения.

Вещицата насочи жезъла си към него. Кристалът заблестя като рубинено око.

— Господарят ми не е приключил с теб!

Нещо в този шептящ, съскащ глас му се стори познато. Не, това не беше майка му…, а беше…

Тогава си спомни.

О, не!

Сякаш доловила, че истинската й същност вече е разкрита, вещицата подскочи във въздуха и разпери полите на расото си досущ като черни сенки. Разгърна черните си крила, протегна ръце, завършващи със закривени нокти, а свинската й муцуна изсъска и разкри остри като игли зъби.

Гракил!

Това не бе някоя от онези дребни харпии, от които най-вероятно бяха произлезли гракилите, а едно от творенията на Калверум Рекс. Гракилът несъмнено бе женски. Беше висока, ноктите й бяха дълги и остри, а интелектът, който грееше в очите й, бе по-силен и по-зъл от този, на която и да било харпия. Гракилът обаче изглеждаше сериозно пострадал, целият бе покрит с белези. Едното му крило бе счупено и не можеше да се разпери докрай. Част от лицето й бе обезобразено.

Тя се приземи на пясъка и въпреки че раненото й крило пляскаше безпомощно, успя да забие жезъла си в арената.

Така създаде вълна, която напомняше вълните, образувани от камък, хвърлен в езеро. Вълната се разпространи във всички посоки, погълна всички цветове и ги замени с мъртвешко сиво. Една от акулите се опита да избяга, подскочи във въздуха, но вълната докосна опашката й, сивият цвят пропълзя по цялото й тяло и тя замръзна, превръщайки се в гротескна статуя.

Беше се вкаменила.

Вълната се разпространи във всички посоки и превърна в камък всяко живо същество, което докосна, независимо дали ставаше въпрос за приятели, или за врагове. Всички, попаднали в обсега й, се вкамениха.

Щом вълната се понесе към Джейк, той положи неимоверни усилия да се задържи на крака. Успя да запази равновесие, но нищо повече. Вдигна собствения си кристал и го насочи към гракилската вещица.

Когато вълната го доближи, тя се раздели на две и го заобиколи, сякаш Джейк се намираше зад защитно поле. Той погледна камъка си.