Извънредна ситуация
- Автор: Уайт Майкл
- Серия: Е-форс #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-244-0
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Извънредна ситуация». Краткое содержание книги:
И с тях тръгват на първата си мисия — спасяването на влиятелен политик. Сенатор Форман е успял да си създаде могъщи врагове и те го искат мъртъв. Най-опасният наемен убиец на света го търси.
— Том? Кажи нещо!
— Извадихме късмет, Пийт. Според Сибил след съвсем лека корекция ще се върнем на предишното ниво на стабилност. Постави третия стабилизатор един метър по-близо до втория и намали ъгъла на 54 градуса. Разбра ли?
— Напълно — отвърна Пийт.
Върна се няколко крачки назад, после наляво — към голяма дупка на пода. Около нея лежаха огромни късове бетон. Всичко бе покрито с фин прах — изолацията на воден резервоар от долния етаж бе изхвърлена нагоре и раздробена. Така посипана върху отломките, тя приличаше на оранжев сняг. От резервоара извираше фонтан и се лееше около дупката.
Питър заобиколи кратера, направи още две крачки и се озова в желаната точка. Тогава чу женски стон.
Опита се да разбере откъде идва звукът, но той изчезна така внезапно, както се бе появил. Положи усилия да се съсредоточи върху предстоящата задача. Не можеше да си позволи да се разсейва. Знаеше, че в залата има може би стотици живи, но не можеше да измъкне всички един по един навън. Щеше да ги спаси, като укрепи тавана.
Постави бързо третия наземен стабилизатор и тъкмо вадеше този за тавана от мястото му на стената на Клетката, когато отново чу онзи тих стон и една-единствена дума, изпълнена с болка:
— Помощ…
Спря се за секунда и стабилизаторът застина на метър от тавана. Затаи дъх и се ослуша.
На два метра от себе си видя малка ръка да се подава изпод купчина столове. Отново чу умоляващия глас.
— Добре — каза тихо Пийт в микрофона. Гласът му се разнесе от тонколоната от външната страна на Клетката. — Не мърдай. Ще те измъкна.
Пръстите му се плъзнаха по клавиатурата и пред него се появи холографско изображение на купчината счупено дърво и изкривен метал. Температурен филтър открои тялото под нея. Беше дете. Сигналът беше червено-оранжев — сигурен признак за живот. Още няколко натискания на виртуалните клавиши и компютърът показа реда, по който трябваше да се отместят отломките.
Пийт свали крана, повдигна с него три стола и ги остави на пода до себе си. Обърна се и видя ужасения поглед на детето.
— Всичко е наред — каза му той. — Не мърдай.
Вдигна метална греда, все едно беше клечка за зъби, след това издърпа ламаринен лист, пластмасова тръба и триъгълно парче дърво. Детето — малко момиченце на около шест години — беше свободно.
— Как се казваш?
Момиченцето беше прекалено уплашено, за да му отговори.
Пийт се опита да се усмихне.
— Тук съм, за да ти помогна. Как се казваш?
— Консуела — отвърна тя.
Опита се да помръдне крака, но не се получи. Поклати глава и се разплака.
— Консуела, чуй ме.
Момиченцето не спираше да хлипа.
— Консуела, машината може да те вдигне и да те изведе навън. Но трябва да ми имаш доверие. Разбра ли?
Тя кимна.
— Ти не мърдай, аз ще протегна метална ръка към теб. Тя е приятелска ръка. Нищо няма да ти направи. — И пак й се усмихна. — Ще кажа на металната ръка да те вдигне много внимателно, и след това ще се обърнем и ще си тръгнем. Разбра ли, Консуела? Съгласна ли си? Страхотно. Добре. Готова ли си? Хайде.
Стабилизаторът още висеше над главата му в единия кран, затова Пийт протегна втория. Беше червен, можеше да достига до три метра дължина и имаше „пръсти“. Пийт вършеше всичко с максимална бързина, но много внимателно. Протегна ръката напред и момиченцето се сви. Лицето му бе пребледняло от болка и страх. Беше видяла неща, каквито никое шестгодишно дете не бива да вижда.
— Всичко е наред, Консуела. Не мърдай, мила. Отпусни се.
Пийт пъхна пръстите на механичната ръка под момиченцето и бавно го вдигна над отломките. Тя можеше да движи само главата си. Очите й бяха като на диво животно и уплашено се стрелкаха във всички посоки.
— Не се тревожи — успокои я Пийт. — Няма нищо страшно, Консуела.
Приближи детето до Клетката, вдигна по-големия кран към тавана, изтегли въздуха от приставката и постави и последния стабилизатор на мястото му.
— Том, готов съм — каза той в интеркома.
— Разбрах, Пийт. Добра работа, братле. А сега изчезвай оттам.