Извънредна ситуация
- Автор: Уайт Майкл
- Серия: Е-форс #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-244-0
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Извънредна ситуация». Краткое содержание книги:
И с тях тръгват на първата си мисия — спасяването на влиятелен политик. Сенатор Форман е успял да си създаде могъщи врагове и те го искат мъртъв. Най-опасният наемен убиец на света го търси.
55.
Началникът на пожарникарите Труман Макленахан беше сам в оперативния център, когато телефонът иззвъня. Обаждаше се Марк Харисън.
— Господине, благодаря ви за съдействието — каза Марк. — Какво е положението със стрелеца? Разбирате, че се тревожа за хората си.
Макленахан потисна раздразнението си. Неговите хора бяха в не по-малка опасност, но пък подчинените на Харисън в момента му помагаха.
— Не е много добро, Марк. Водачът на екипа на антитерористите беше убит. Скрита бомба.
— Чух за това. Някакви следи от извършителя?
— Не.
— Хората ми сканират района със сателитна техника, но нямаме представа кого търсим. Дали има някакви следи по покрива на бензиностанцията?
— Марк, май забравяш, че имаме огромно бедствие, с което трябва да се справим. Всичките ни ресурси са хвърлени…
— Разбирам.
— Ако наистина разбираше, нямаше да ми задаваш такива въпроси.
— Господине, с цялото ми уважение, но моите хора — както и вашите — няма да могат да помогнат на никого, ако ги застрелят в главата.
Макленахан огледа стаята и въздъхна.
— Добре, какво искаш от мен?
— Скоро ще дойде някой от ФБР, нали?
— Предполагам.
— Стрелецът е професионалист. Той е поставил и бомбите. Сигурно е изключително внимателен какви улики оставя.
— Сигурно е така.
— Хората от ФБР ще обсебят всички улики, те са си такива — продължи Харисън. — Но може да пропуснат неща, които моите служители са в състояние да хванат. Ще трябва да изпратите някого да донесе проби от покрива. На място чака пилот, който остави човек от екипа ми. Той може да ми донесе пробите до половин час.
56.
„Голямо око“ не можеше да засече нищо повече. Том направи всичко възможно да изолира шума и да разгледа целия електромагнитен спектър, за да определи най-добрия маршрут до Б3 или Б4, но нищо повече не можеше да направи.
Стефани, Маи и Джош бяха в пълно снаряжение. Прилепналите им киберкостюми бяха в матов бронзов цвят. На колана на всеки висеше мощно халогенно фенерче, малка лазерна резачка и петдесет метра суперлеко въже от въглеродни нишки. Освен тези високотехнологични приспособления, носеха и някои старомодни неща — кибрит, свирка и ножче на швейцарската армия.
Киберкостюмите можеха да ги предпазят за кратко от температури от 200 до 400 градуса по Целзий. Тримата носеха прилепнали каски и раници, дебели два сантиметра, направени от почти безтегловни въглеродно-иридиеви нишки. Те можеха да им осигурят кислород за 24 часа. Капсула, прикрепена към контейнера с кислород, беше в състояние да им доставя вода и хранителни вещества за седмица. Всичко това, заедно с костюмите, беше във връзка с имплантите.
Докато излизаха от „Биг Мак“, Том се обади.
— Положението е следното — започна той. — Забравете за западните аварийни стълби. Те са прекалено нестабилни. Асансьорът е отчаян избор. Според „Голямо око“ най-добрата опция е източният заден авариен изход. Не знам защо сенаторът не е пробвал през него, но предполагам, че той и спътниците му са сметнали минаването през главното фоайе за прекалено опасно.
— Добре, Том. Нещо от „Голямо око“ за достъпа? — попита Стефани и поведе останалите към Калифорнийския конферентен център. Изглежда, стабилизаторите държаха добре „Зала А“. Навсякъде имаше спасители. Медиците мъкнеха носилки, пожарникарите се насочваха към дъното на помещението с тежко подемно оборудване и кислородни маски на колички.
— Не много, ако трябва да бъде честен. Ще трябва да се ориентирате на място.
— Добре. Дръж ни в течение, Том.
В главното фоайе още имаше пламъци. Изолацията бе изпадала от тавана и бе разпалила огъня. Според калифорнийските закони тя трябваше да е незапалима, но май не беше съвсем така. Беше се стоварила през пукнатините заедно с пластмасовите тръби, които лесно се разгоряха и изпълниха помещението с отровен дим.
Главното фоайе бе понесло най-големи поражения. По време на взрива там нямаше много хора, но конферентният център беше напълно изтърбушен. Само за секунди във въздуха бяха политнали огромни участъци от мраморния под. Бяха се ударили в тавана и откъртили оттам бетон, стомана, дърво и пластмаса. Заедно с тях бяха полетели и хора, компютри, столове, маси и шкафове. Все още се рееха книжа от склада на първото ниво. Парчета мрамор, бетон, стомана и дърво бяха изхвърчали и навън. Фасадата на комплекса едва се крепеше. Вратите и прозорците ги нямаше, носещите греди бяха пропаднали. Но източната част, която бе най-далеч от експлозиите, беше по-леко пострадала.