Тайния дневник на Източната перла
- Автор: Линдли Морийн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-705-3
- Переводчик: Йолина Миланова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайния дневник на Източната перла». Краткое содержание книги:
Романът проследява трескавата житейска съдба на реално съществувалата Йошико Кавашима — пленителна и противоречива личност, свикнала да живее на ръба, да блести в обществото денем и да се бори с демоните си нощем, способна да манипулира човешки съдби в опит да открие собствената си същност.
Сънувах странни сънища, в които си намирах бебета, както си вървях по улиците, и ги криех в килера на някаква къща. После не можех да ги намеря и ги търсех отчаяно, обзета от паника да не би заради моето нехайство да умрат от глад. Миура ми каза, че често плача насън и викам името на някоя си Йошико. Излъгах я, че така се е казвала приятелката ми от ученическите години, която и досега ми липсва.
Изведнъж всичко около мен започваше да се променя и въпреки че голяма част от промените бяха по мой избор, онези мрачни настроения, в които пропадах като в черни дупки, пак започнаха да ме спохождат. Япония сякаш беше направила крачка назад във времето и, станала изведнъж враждебна към всичко западно, се връщаше към вековните си порядки. Случващото се беше реакция на размириците в Китай и целеше „затягане на дисциплината“ по начин, неприемлив за жените с независим дух. Например забраниха студеното къдрене, както и изучаването на английски в училище. Гейшите, символ на старите нрави, изведнъж отново станаха на мода и вълната на яростен национализъм помете всички придобивки, станали достъпни за жените след „отварянето“ на Япония към света. Японските мъже, привърженици на традиционните ценности, вече можеха да отдъхнат с облекчение.
Дошло беше време да замина и аз започнах да се стягам за път, но преди това държах да свърша нещо важно. Поговорих с доктор Атаргси за Миура. Искаше ми се той да коригира лицето й. Без дефекта, за който споменах, тя щеше да бъде истинска красавица и пред нея щяха да се разкрият повече възможности, различни от съдбата на бедно слугинче. Когато й споменах за идеята, Миура ме увери, че се чувства щастлива такава, каквато си беше. Според мен нямаше доверие на Атарки, когото беше виждала да танцува така, все едно не може да командва крайниците си. Мисълта, че ще се остави на скалпела на този човек, я плашеше. След няколко дни обаче успях да я убедя, че операцията е за нейно добро. Всяко младо момиче иска да е красиво и тя в крайна сметка склони да помолим Атарки да извърши корекцията.
Той ми каза, че не е специалист в тази област, но познава подходящия човек и ще се радва да ми услужи. Щеше да уреди всичко и да поеме разходите по операцията. Атарки удържа на думата си и клепачът на Миура беше опериран при един от най-добрите пластични хирурзи в Токио. Когато дойде време да се свалят превръзките, и двете ахнахме от радост и удивление. Този път работата беше свършена превъзходно и Миура не можеше да се нагледа на образа си в огледалото. Вече нямаше да й се налага да слугува по къщите. Много мъже биха искали за компаньонка красиво момиче като нея. Сигурна съм, че щеше да бъде много търсена — с тези нежни черти, крехко тяло и фини ръце.
За да се отблагодаря на Атарки, му отделих час-два, които посветихме на игрите, към които имаше подчертана слабост. Аз бях строгата господарка и му нареждах едно или друго, например да ми донесе водка, която след това гневно плисвах в лицето му, защото всъщност съм била поискала саке. После го възседнах и го шибах с пръчка, докато той лежеше покорно. Ухапах устната му до кръв, също както някога бях постъпила с Кавашима, и той простена от удоволствие и болка. Мисля, че тази последна вечер в компанията ми му допадна повече от всеки друг път — дадох всичко от себе си, не исках да се чувствам задължена за услугата му, колкото и безкористна да беше.
Не казах на Сесю, че заминавам. Не исках да ме моли и увещава да остана — и бездруго нямаше да отстъпя, но и за двама ни изживяването щеше да бъде мъчително. С времето щеше да ме преболедува и да си намери момиче, което да заведе в елегантната къща, избрана от него за „любовно гнездо“. Сесю беше мъж, който изпитва нужда да е влюбен, и със или без мен щеше да намери обект за обожание — някоя, която да отрупва с подаръци. Знаех, че нямаше да разбия сърцето му, нито раздялата с него щеше да съкруши моето. Затова пък, ако останех с него, един ден щях да съжалявам.
Преди да замина, оставих на Миура пари и й уредих място при мама-сан, която наистина се оказа с добро сърце. Прошка каза, че щом се налага да се раздели с мен, ще насочи цялата си любов и внимание към малката Миура, към която искрено се беше привързала. Радвах се, че съм събрала две сродни души, така различни на пръв поглед.
Отново се подстригах късо и започнах да нося бричове и ботуши. Опаковах за из път само малка част от дрехите си и нещата, които смятах за най-ценни. Не исках да повтарям грешката с огърлицата на Сюе, затова оставих нотариалния акт за къщата върху възглавницата си.