Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
За момент видях различен Брадли - топследовател, който смята, че никога не е играл в състезанието, което отговаря на неговия талант. Знаех повече от всички, че да живееш с професионално разочарование е ужасно, и, както се случваше често, си спомних двете момиченца, след Москва и това, което бях направил толкова отдавна.
Наложи се Марси да ме докосне по лакътя, за да ме извади от спомените ми - видях, че ми подава визитка.
- Това е номерът ни в Ню Йорк. Ако някога имате възможност, обадете му се - нямам предвид сега, а в бъдеще. - Видя неохотата ми и се усмихна. - След няколко години също става.
Но аз не вземах картичката.
- Той е добър човек - каза тя сериозно. - Най-добрият, когото познавам, по-добър, отколкото повечето хора биха могли да си представят. Това би означавало много за него.
Разбира се, знаех, че никога няма да се обадя, но взех картичката - нямаше смисъл да ги наранявам излишно. Докато я прибирах в портфейла си, погледите на Брадли и Марси се срещнаха за момент в тихата вътрешна градина.
През тази непринудена секунда, когато двамата нямаха представа, че ги наблюдавам, ги видях със свалена защита. Вече не бяха в Париж, в петзвезден хотел, по лицата им разбрах, че са точно там, където са били преди срутването на северната кула - в царството на любовта. Не бяха деца, това определено не приличаше на увлечение, и беше хубаво да знам, че в свят, пълен с лъжа и измама, продължава да съществува нещо такова. Може би в края на краищата вечерта не беше пълен провал.
Моментът отмина, Марси ме погледна отново и ѝ пожелах на добър път. Минах през високите врати и спрях пред келнера, който гледаше преценяващо. Познаваше ме добре и след като му благодарих за гостоприемството, му поръчах да изпрати количката още веднъж. Дадох му двеста евро за сметката.
Нямам представа защо платих. От глупост, предполагам.
12.
Полетът на „Америкън Еърлайнс“ наближи Ню Йорк рано сутринта - тъмни облаци се кълбяха в небето, дъжд и бесни ветрове ни блъскаха през цялото спускане. Два часа след излитането от Париж светна надписът да закопчаем коланите и след това условията се влошиха дотолкова, че прекратиха всякакво обслужване. Никаква храна, никакъв алкохол, никакво спане. Оттук положението само може да се подобрява, така разсъждавах.
Пътувах със съвършен канадски дипломатически паспорт, който не само обясняваше мястото ми в първа класа, но и ми помогна да избегна всякакви въпроси от граничните власти. Обработиха документите ми без забавяне, взех си багажа и излязох под проливния дъжд. Бях у дома, но не се чувствах така комфортно, както очаквах - бях прекарал в чужбина толкова дълго, че вече едва познавах страната.
Осемнайсет часа бяха минали, откакто оставих семейство Брадли в „Плаза Атене“. След като си дадох сметка, че легендата ми е разбита, задачата ми не беше амбициозна - бягай, скрий се където можеш, опитай да се съвземеш и след това си напиши завещанието. Е, може би без последното, но винаги сме обсаждали разбитите легенди в този дух.
Реших, че Америка е най-добрият ми шанс. Не само щеше да е по-трудно да ме открият сред милиони като мен, но знаех, че ако искам наистина да съм сигурен, ще трябва да залича следите, които са останали, така че никой да не може да мине отново по пътя, извървян от Бен и Марси.
Взех разстоянието между „Плаза Атене“ и апартамента си за шест минути и още с влизането си започнах да звъня на авиокомпаниите. За щастие намерих свободно място в първа класа за полет след около час.
Странно е как работи подсъзнателният ум обаче - в последвалия хаос: прибиране на дрехи, плащане на сметки, подреждане на куфари, изведнъж, без особена причина, в паметта ми изплуваха двете писма от адвоката на Бил и Грейс Мърдок. Прерових папка със стара кореспонденция, намерих ги и ги хвърлих в ръчната си чанта, след което се заех с единствения останал проблем - съдържанието на сейфа.
Беше невъзможно да взема със себе си три пистолета, сто хиляди долара в различни валути и осем паспорта, дори в ръчния багаж. Ако изпищят детекторите за метал - дори ако съм в ролята на дипломат, - щяха да ме проверят много щателно. И след като откриеха, че паспортът не е истински, което неминуемо щеше да се случи, щях да давам обяснения седмици наред - първо за истинската си самоличност и после за всичко останало. Предполагаше се, че съм предал оръжията, паспортите и списъците с контакти в Дивизията при напускането си.
Вместо това разпрах един шев на матрака, извадих част от пълнежа и закрепих вътре с лепенка инструментите на занаята си - след като стигнех в Америка, щях да се обадя на Франсоа, раболепния портиер, и да го накарам да уреди транспортна фирма, която да изпрати нещата ми през океана. След като закрепих всичко, залепих шева с лепило и позвъних за такси до летище „Шарл дьо Гол“.