Проклятието на черната луна

– Кажи ми всяка подробност от последния път, когато си видяла Шинсар Дъб!

Гласът стегна тялото ми от главата до петите като в менгеме и стисна жестоко. Мамка му, мамка му, мамка му!

Превих се на две, сякаш някой ми беше изкарал въздуха от дробовете. Легион от гласове отекнаха в стаята, отскачайки от стените, усилвайки се, докато се движеха наляво-надясно, нагоре-надолу и после през мен, ровейки в кожата ми, пренареждайки неща в главата ми, правейки моя ум негов. Господстващ. Прелъстяващ. Пробутващ ми лъжата, че неговата воля е моя, а аз живея, за да се подчинявам.

Пот изби на челото и на горната ми устна и направи дланите ми лепкави. Колкото по-силно се опитвах да се боря с принудата, толкова по-невъзможно беше да изпълня дробовете си, да мръдна изобщо някоя част от тялото си. Като хартиена кукла висях, сгъната, отпусната, безгръбначна. И като хартиена кукла той можеше да ме разкъса на две, ако искаше.

– Спри да се бориш с мен, госпожице Лейн, и аз ще отпусна! Освен ако не се наслаждаваш на болката.

В ума си изплюх гейзер от ругатни, но не излезе нито дума. Нямах дъх, за да ги подхраня. Той беше надминал нивото, което беше използвал предишната нощ, нивото на умение, което лорд Господар беше достигнал, и го беше направил с копринен глас. Също като разликата между моторите на другите мъже и неговия, Баронс върви тихо, но носи най-голямата тояга, която съм виждала.

– Хубав тен, госпожице Лейн. Как е В’лане? Добре ли прекарахте днес? Аз те водя на гробища, а той те води на плажа. Това ли е проблемът ни? Малките ни срещи не са достатъчно добри за теб? Той ухажва ли те? Храни ли те с всички онези красиви лъжи, за които си толкова гладна? Напоследък не ти обръщам внимание. Ще поправя това. Седни! Ето там! – той ми посочи стол близо до огъня.

Изправих се рязко и тръгнах на пръсти към посочения стол, не защото се чувствах изтънчена, а защото това се случва, когато се опитваш да заключиш мускулите на краката си, за да ги спреш да се вдигат и падат, но тялото ти все пак се движи. Една съпротивляваща се стъпка след друга, аз заситних към стола. Стигнах до него и се сринах като парцалена кукла. Мускулите на гърлото ми се сгърчиха и аз се опитах да изкарам думи.

– Н-не... п-прави...

– Няма да говориш, освен ако не е пряк отговор на някой от въпросите ми.

Устните ми се запечатаха. Не можех да повярвам, че правеше това с мен.

Каква ирония, че В’лане ме беше помолил да му се доверя днес. Направих го и той не ме беше предал. Бях готова да се разкрия малко пред Баронс тази вечер, да му кажа някои неща, а той ме беше предал. В’лане беше заглушил сексуалността си, за да запази волята ми. Баронс просто ми я беше отнел с една заповед, не по-различно от лорд Господар.

– Кажи ми какво видя в нощта, когато срещна Шинсар Дъб! – повтори той.