Проклятието на черната луна

Въпреки че бях усетила Фае в лорд Господар и двата пъти, когато се срещнахме, също така бях усетила и човек, подобно на усещането от Малуш и Дерек О’Баниън. Бях решила, че частта Фае се дължи на това, че лорд Господар яде Фае, а не защото е Фае.

– Но аз не усещам пълно Фае в него. Каква е работата?

– Той вече не е. Този, който се нарича лорд Господар, преди беше Сийли, познат като Даррок, доверен член на Висшия съвет на кралицата.

Примигнах. Бил е Сийли? Тогава защо водеше Ънсийли?

– Какво е станало?

– Той предаде нашата кралица. Тя откри, че работи тайно с Кралските ловци, за да я свали и да ни върне към старите методи и към старите дни. По онова време никое Фае не се прекланяше пред обидната Спогодба и нямаше полза от хората, освен за развлечение – извънземни, древни очи ме огледаха за момент. – Специалното развлечение на Даррок беше да си играе с човешки жени дълго и мъчително, преди да ги унищожи.

Картина на тялото на Алина, както го бях видяла да лежи на масата в моргата, се надигна в ума ми.

– Казвала ли съм ти колко го мразя? – изсъсках. За момент не можех да кажа нищо повече, не можех дори да мисля за друго, освен за това как той наранява сестра ми и я оставя да умре. Вдишах дълбоко и бавно, после казах: – И какво? Изхвърлили сте го от света на Фае и сте го натресли на нас?

– Когато кралицата разкри измяната му, тя му отне силата и безсмъртието и го заточи във вашия свят, осъждайки го да изстрада краткотрайността и унижението на смъртния живот и да умре – най-жестоката присъда за едно Фае, по-жестока дори от това да спре да съществува от безсмъртно оръжие или... просто да изчезне така, както някои от нас правят. Да умре беше обида към присъдата. Смъртното унижение е най-голямото унижение от всички.

Той беше толкова арогантен.

– Беше ли той принц? – Секс-до-смърт-Фае като В’лане? Така ли беше прелъстил сестра ми?

– Не. Но беше стар сред нашия вид. Могъщ.

– Как може да го знаеш, след като си пил от Котела? – посочих очевидната нелогична част. Страничен ефект от изключителното дълголетие, беше ми казал В’лане, беше неминуемата лудост. Те се справят с нея, като пият от Сийли светинята – Котела. Свещеното питие изтрива техните спомени и им позволява да започнат чисто нов Фае живот, без спомени за това кои са били някога.

– Котелът има недостатъци, Маккайла. Паметта е... как го беше казал един от вашите художници[7]?... упорита. Котелът беше създаден, за да облекчи бремето на вечността, а не да ни оставя празни. Когато пием от него, ние започваме да говорим първия език, който знаем. Този на Даррок е и мой – древният език, от зората на нашата раса. По този начин ние знаем неща един за друг, въпреки отнемането на спомените. Някои се опитват да поставят информация за себе си, така че да я намерят в следващото си въплъщение. Дворът на Фае може да бъде неприятно място, ако ти е отнета способността да различиш приятел от враг. Ние отлагаме пиенето колкото е възможно. Дрипи от по-ранни времена понякога остават. Някои трябва да пият два, три пъти, за да бъдат прочистени.