Проклятието на черната луна
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1302-9
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Проклятието на черната луна». Краткое содержание книги:
– Искаш ли да знаеш кой е той?
– Каза, че никога не си чувал за него, когато ти разказах – разглеждах ноктите си, защото ако знаеше колко силно исках информацията, щеше да я направи по-трудно достъпна. Вероятно щеше да я размени за секс.
– Научих много от тогава насетне.
– Е, кой е той? – попитах с отегчен глас.
– Приеми подаръка ми!
– Първо ми кажи какъв е подаръкът!
– Нямаш планове за следобеда – той погледна към наводнената улица отвъд неговия топъл, слънчев оазис. – Няма да имаш клиенти. Ще седиш ли в стола си жадуваща за изгубените неща?
– Ядосваш ме, В’лане.
– Виждала ли си някога Карибско море? В тези вълни има нюанси, които почти си съперничат с Фае.
Въздъхнах. Не. Но бях мечтала за него. Спускащото се по водата слънце е едно от най-любимите ми неща на света, независимо дали е в синьото на плувен басейн, или в тропически отсенки. През зимата в Ашфорд ходех в местните туристически агенции в града и прелиствах брошурите, мечтаейки за всички онези екзотични, слънчеви места, на които съпругът, който не бях срещнала още, щеше да ме заведе. Част от причината да съм толкова подтисната в Дъблин се дължеше на простата липса на слънце. Времето, прекарано в пещерите под Бърен, ме беше изстискало. Аз не просто обичам слънцето, аз се нуждая от него. Мисля, че ако бях израснала в по-студения, по-мрачен Север, щях да съм напълно различен човек. Разбира се, слънцето се показва и тук, но изобщо не толкова често, колкото в Джорджия, и не по същия начин. В Дъблин ги няма онези месеци на дълги, блажено палещи горещи летни дни, увенчани с толкова синьо небе, че те боли да го гледаш, и със знойна жега, която те стопля до сърцевината. Костите ми замръзват тук. Сърцето ми също.
Няколко часа в Тропиците плюс информация за лорд Господар?
Дъждът, шибащ през дупката без прозорец, бодеше кожата ми с ледените шипове на дузина бодливи прасета. Наистина ли ще се откаже да ми отмъщава за това, че наруших сделката ни? Не бях в позиция да изключа Сийли принца от живота си. Независимо дали му вярвах, или не, трябваше да бъда в прилични отношения с него и ако той наистина ми предлагаше безплатна карта „Излез от затвора“, щях да бъда луда да не приема. Не можех да се свивам в книжарницата всеки път, щом се появеше. Накрая щях да се изправя срещу него на незащитен терен.
– Върни прозореца! – нямаше да бъда обвинявана от Баронс за още един липсващ прозорец или да рискувам голямата гадна Сянка да се вмъкне.
– Приемаш ли подаръка ми?
Кимнах.
Когато прозорецът се върна, отидох до гишето, смених подгизналия си пуловер със сухо яке върху мократа си блуза и се наведох да извадя Копието от ботуша си и да го закача под ръката. Нямаше го.
Очевидно защитената книжарница само го задържаше отвън. Не го спираше да прави триковете си вътре или върху самата книжарница. Умствено си отбелязах да обсъдя този проблем с необуздания собственик и пазител на защитите. Несъмнено с всичките му тайни и необясними способности Баронс можеше да се справи по-добре с това.
Обърнах знака ЗАТВОРЕНО, заключих, прецапах през локвите, стъпих под слънцето и когато В’лане ми предложи ръката си, подтиснах стремежа си да го нулирам и сплетох пръсти с неговите.
Бях в Канкун, Мексико, седях в плувен басейн, чийто край не можех да видя, на бар-стол, който всъщност беше под водата, и гледах как палмовите дървета се люлеят на жаркия бриз на фона на несъмненото водно великолепие на Карибско море. Пиех кокос, лайм и текила в издълбан ананас, а солените пръски морска пяна и слънцето целуваха кожата ми.
Превод: Бях умряла и бях отишла в рая.
Дъблин, дъждът, проблемите ми, депресията ми – всички те бяха изчезнали с едно мигване от Пресяването на Фае принц.
Банският ми днес, благодарение на В’лане, беше с леопардова шарка – три срамно малки триъгълника. Златен колан за талията, украсен с кехлибар, висеше на хълбоците ми. Слънцето беше топло и действаше лечебно върху раменете ми. Двойната доза Куерво Голд[6] в питието ми също не пречеше. Блестях в златно отвътре и отвън.
– Е? Кой е той? Каза, че ще ми кажеш за лорд Господар – напомних.
Ръцете му бяха върху мен и разтриваха в кожата ми плажно масло, което миришеше на кокос и бадем, така че за кратко забравих дори че имам език, който може да задава въпроси.
Дори когато е напълно заглушен, в ръцете на Секс-до-смърт-Фае има магия. Кара те да се чувстваш сякаш си докосвана от единствения мъж, който може някога да те познава, да те разбира, да ти дава това, което искаш. Илюзия, заблуда и лъжа, вероятно, но въпреки това усещането е истинско. Умът може да знае разликата. Но тялото не. Тялото е предател.