Проклятието на черната луна

– Не съм. Единствените два пъти, когато си ме наричал Мак, беше когато едва не умрях. След като няма заплаха наоколо точно сега, сигурно ти си на път да ме убиеш. Това е напълно логично.

– Не съм те нарекъл Мак.

– Напротив, нарече ме.

– Нарекох те госпожице Лейн.

– Не, не си.

– Напротив.

Стиснах челюст. Въпреки древната изтънченост на Баронс и моето хладнокръвие на лъскаво момиче, двамата много често едва не се впускаме в детински препирни. Честно казано, не давах петуния на плъх как ме беше нарекъл и нямаше да седя и да споря за това. Бях свободна и бясна. Скочих от стола си, изстрелях се към него и тръшнах и двете си длани в гърдите му. Вложих в ръцете си всеки грам решителност да го Нулирам, който можех да призова. Ядрото ми на Шийте зрящ пламна като малко огнено слънце в главата ми. Беше ли той Ънсийли, или не беше?

Ударих го толкова силно, че столът му се катурна назад и той се плъзна по пода към камината и спря на сантиметри от решетката. Ако изобщо беше замръзнал, беше за толкова кратък момент, че не можех да реша дали съм го Нулирала, или просто съм го стреснала и той е останал неподвижен.

Ясно. Никакви отговори за нещо, в което Баронс е замесен.

Надигнах се, възседнах го и го ударих в челюстта с всичка сила. Той понечи да говори и аз го ударих отново. Искаше ми се да бях яла Ънсийли. Щях да изям десет тази вечер, после да се върна и да го довърша и по дяволите отговорите!

– Как смееш да идваш тук и да ме насилваш да ти дам отговори, когато ти никога не си ми дал нито един? – изсъсках аз. Ударих го в стомаха, силно. Дори не трепна. Ударих го отново. Нищо.

– Стоиш там цялата в тен и блясък и се чудиш защо използвам Гласа върху теб? – извика той. – Къде, по дяволите, се измъкваш ти? Била си с В’лане отново. Колко шамара по лицето мислиш, че ще понеса, госпожице Лейн? – той сграбчи юмрука ми и го задържа, когато се опитах да го ударя отново. Замахнах към него с другата ръка. Той хвана и нея. – Предупредих те да не ни настройваш един срещу друг.

– Не ви настройвам. Опитвам се да оцелея. И не ти удрям шамар, когато се измъквам с В’лане! – опитах се да измъкна юмруците си от ръцете му. – Няма нищо общо с теб. Опитвам се да получа отговори и след като ти не ми даваш никакви, не можеш да ме обвиниш, че търся другаде.

– Значи този, когото не чукат у дома, има право да се измъква и да мами?

– Моля?!

– Коя дума не разбра? – присмя се той.

– Ти си осакатен от нелогичност. Това не е дом, никога няма да бъде и никого не чукат – на практика изкрещях аз.