Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Дочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)». Краткое содержание книги:
— Моля те да си вървиш — изведнъж избухна тя. — Детето се удари лошо и ако ти не можеш да се държиш прилично и да си мълчиш, по-добре си върви.
— Чудесно — отвърна Идит, която почувства, че избухва. — Никога не съм виждала хора, които да правят слон от такава…
— Вън! — извика вбесена мисис Марки. — Ето ти вратата, вън! Не искам да те виждам повече в къщата си. Нито теб, нито твоята пикла.
Идит беше хванала дъщеря си за ръка и вървеше бързо към вратата, но при тези думи спря и се обърна кръгом с изкривено от възмущение лице.
— Да не си посмяла да я наричаш така!
Мисис Марки не отвърна, но продължи да крачи нагоре-надолу, като мърмореше нещо неразбрано на себе си и на Били. Идит се разплака.
— Ще си ида! — изхълца тя. — Никога не съм виждала такива груби и п-прости хора в живота си. Радвам се, че детето ти падна — той не е нищо друго освен един малък дебел глупак.
Джо Марки стигна долното стъпало точно навреме, за да чуе тези думи.
— Но, мисис Андрос — каза остро той, — не виждате ли, че детето се удари? Би трябвало да се владеете.
— Да се в-владея! — извика на пресекулки Идит. — По-добре накарай нея да се в-владее. Никога през живота си не съм виждала такава простачка.
— Тя ме обижда! — Мисис Марки беше вече пребледняла от ярост. — Чу ли я какво каза, Джо? Изхвърли я. Ако не иска да излезе, направо я хвани за раменете и я изхвърли.
— Да не сте посмели да ме докоснете! — извика Идит. — Ще си отида веднага, щом си намеря палтото.
С невиждащи от сълзи очи тя тръгна към антрето. Точно в този момент вратата се отвори и Джон Андрос влезе разтревожен.
— Джон! — извика Идит и се хвърли към него като луда.
— Какво става? Но какво става?
— Те… те ме изхвърлят! — изплака тя и се свлече в ръцете му. — Той току-що се канеше да ме хване за раменете и да ме изхвърли. Искам си палтото.
— Не е вярно — бързо отрече Марки. — Никой не иска да те изхвърля. — Той се обърна към Джон: — Никой не иска да я изхвърля. Тя…
— Какво искаш да кажеш с това „да я изхвърля“? — попита рязко Джон. — За какво изобщо става дума?
— О, хайде да си тръгваме! — извика Идит. — Те са толкова прости, Джон!
— Виж какво! — Лицето на Марки потъмня. — Стига си повтаряла това. Държиш се като смахната.
— Нарекоха Ид „пикла“!
За втори път през този следобед малката Ид изрази чувствата си в неподходящ момент. Смутена и уплашена от виковете, тя се разплака и сълзите й бяха един вид доказателство, че е взела обидата присърце.
— Какво искате да кажете с това? — избухна Джон. — Да не би да обиждате гостите в собствения си дом?
— Струва ми се, че жена ти беше тази, която ни обиди! — отвърна рязко Марки. — Всъщност неприятностите започнаха заради вашето дете.
Джон изсумтя презрително:
— Наричаш с обидни думи едно невръстно дете? — попита той. — Поведение на истински мъж, няма що.
— Не му говори, Джон — настояваше Идит. — Намери ми палтото!
— Трябва да си съвсем зле — продължи сърдито Джон, — щом си изкарваш яда върху едно безпомощно невръстно дете.
— Никога през живота си не съм виждал такова изопачаване на нещата — извика Марки. — Ако жена ти си затвори устата поне за малко…
— Я чакай! Сега нямаш насреща си жена и дете…
Последва кратко прекъсване. До този момент Идит ровеше върху един стол и си търсеше палтото, а мисис Марки я следеше с разпален и разярен поглед. Изведнъж остави Били на канапето, при което той веднага спря да плаче и се изправи, а тя отиде в антрето, намери бързо палтото на Идит и й го подаде, без да каже нито дума. След това се върна при канапето, взе Били и като го люлееше на ръце, отново загледа Идит с пламнал и разярен поглед. Прекъсването трая по-малко от половин минута.
— Жена ти идва тук и започва да крещи колко сме били прости! — избухна разярен Марки. — Е, щом сме толкова прости, дявол да го вземе, по-добре стойте настрана от нас. А освен това най-добре е да се махате веднага оттук!
Джон отново се изсмя кратко и презрително.
— Ти си не само прост — отвърна той, — ти си явно ужасен грубиян, когато имаш насреща си беззащитни жени и деца. — Той потърси бравата и отвори широко вратата. — Хайде, Идит.
Като взе дъщеря си на ръце, жена му излезе, а Джон, който продължи да гледа презрително Марки, понечи да тръгне след нея.