Споделен живот
- Автор: Пико Джоди
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 978-954-8657-87-7
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Споделен живот». Краткое содержание книги:
Една житейска драма, която може да сполети всеки. Как ще постъпите, ако сте на мястото на майката, на бащата, на Ана, на Кейт, на адвоката, на съдията?… Джоди Пико, сама изправяла се пред подобна дилема, търси отговори на невъзможни въпроси. Поставя ги и на читателя, изпитва неговите чувства, предизвиква откровеността му, завладява мислите му и създава роман, който разтърсва, но и пречиства човешкото у всеки от нас.
Излизаме в коридора и Сара изчаква да отмине сестра с поднос с игли.
— Знам какво мислите за мен — започва майката.
— Госпожо Фицджералд…
Тя поклаща глава.
— Вие подкрепяте Ана и така трябва. Преди се занимавах с право и разбирам. Това е работата ви и част от нея е да разберете кое ни прави такива, каквито сме — потърква челото си с юмрук. — Моята работа е да се грижа за дъщерите си. Едната от тях е ужасно болна, а другата — ужасно нещастна. Може и да не съм проумяла всичко все още, но… съм наясно, че Кейт няма да се подобри по-бързо, ако разбере, че причината да сте тук е, че Ана не е спряла делото. Затова ви моля да не й го казвате. Моля ви.
Бавно кимвам и Сара се обръща, за да влезе отново в стаята на Кейт. Поколебава се с ръка на дръжката.
— Обичам ги и двете — заявява ми тя — уравнение, което очаква от мен да мога да реша.
Казах на бармана Севън, че истинската любов е престъпление.
— Не и ако двамата са над осемнайсет — възрази той, затваряйки касовия апарат.
На този етап самият бар се беше превърнал в израстък — нещо като втори торс, прилепен към първия ми.
— Отнемаш дъха на някого — натъртих. — Ограбваш го от способността да промълви дори една-едничка дума. Наклоних към него гърлото на празната бутилка. — Открадваш сърце.
Той забърса бара пред мен с кърпа за съдове.
— Всеки един съдия би прекратил това дело, без да се замисли.
— Може да останеш изненадан.
Севън простря кърпата да съхне на месинговата пръчка.
— По-скоро ми звучи като дребно провинение, мен ако питаш.
Отпуснах буза на хладното влажно дърво.
— Как ли пък не — отвърнах. — Хванеш ли се веднъж на хорото, играеш го докрай.
Брайън и Сара завеждат Ана в закусвалнята. Оставам сама с Кейт, която е изпълнена с любопитство. Предполагам, че може да преброи на пръсти случаите, в които майка й се е отделяла от нея доброволно. Обяснявам, че помагам на семейството да вземе някои решения за лечението й.
— От комитета по етика ли сте? — пита Кейт. — Или от юридическия отдел на болницата? Приличате на адвокат.
— Как изглеждат адвокатите?
— Приличат на лекар, който не иска да ти каже какво показват изследванията ти.
Придърпвам си стол и сядам.
— Радвам се да чуя, че днес си по-добре.
— Да. Очевидно вчера съвсем съм излязла от релсите — казва Кейт. — Натъпкали са ме с достатъчно успокоителни, за да видя Ози и Шарън като Ози и Хариет.
— Знаеш ли какво е медицинското ти състояние в момента?
Кейт кимва.
— След трансплантацията на костен мозък развих съпротивление срещу чуждото тяло. Това е хубаво, защото атакува левкемията, но прави и странни неща с кожата и органите. Лекарите ми дадоха стероиди и циклоспорин, за да го овладеят, и подейства, но успя също така и да съсипе бъбреците ми, което е спешният случай за месеца. Общо взето, обикновено така става — оправяш един теч в системата точно навреме, за да видиш как се отваря следващата дупка. Нещо в мен винаги се поврежда.
Казва го с делови тон, сякаш съм й задала въпрос за времето или какво меню предлагат в болницата. Бих могла да я попитам дали е говорила с нефролози за трансплантация на бъбрек, как се чувства, след като е претърпяла толкова много различни, болезнени лечения. Очаква точно това и навярно поради тази причина въпросът, който излиза от устата ми, е съвсем различен.
— Каква искаш да станеш, когато пораснеш?
— Никой никога не ме пита за това — поглежда ме внимателно. — Защо си мислите, че ще порасна?
— А ти защо си мислиш, че няма? Не е ли това причината, поради която правиш всичко?
Мисля си, че няма да ми отговори, и става именно така.
— Винаги съм искала да стана балерина — ръката й се вдига сякаш в немощна арабеска. — Знаете ли какво имат балерините?
„Хранителни разстройства“ — отговарям мислено.
— Абсолютен контрол. Когато става въпрос за тялото им, те знаят точно какво ще се случи и кога. — Кейт свива рамене и се връща към настоящето, към болничната стая. — Както и да е.
— Разкажи ми за брат си.
Кейт избухва в смях.
— Предполагам не сте имали удоволствието да се запознаете с него.
— Все още не.